Сега духът на веселието се възцари напълно. Дори пламъците танцуваха и подскачаха върху лъскавата решетка на камината. Две извисяващи се свещи, които се бяха взрели в небесната „лампа“, започнаха да намигат на другите свещи, отразяващи се някъде далече в огледалата. От тавана в ъгъла се спускаше шнур със звънчета, направен от стъклени мъниста, оплетени около въже, дебело почти колкото детска ръка. Обикновено шнурът стоеше на тъмно и не правеше впечатление, но тази вечер проблясваше от край до край. Завършваше с кърваво-червена стъклена дръжка, която хвърляше причудливи отблясъци върху книжните тапети и правеше нежните сини черти по тях морави. Минувачите спираха и се заслушваха във веселия смях, който се промъкваше навън през завесите и щорите, а после продължаваха пътя си с ясното съзнание, че цялото село е будно. Децата така се разбесняха, че дядото рязко смъкна червената кърпа от лицето си. Та кой ли уважаващ себе си стар господин можеше да спи сред такава врява! Мънер ван Хлек огледа изненадано децата си. Дори бебето лудуваше до припадък. Крайно време беше да се заловят с работа. Мадам им напомни, че ако желаят да видят добрия свети Никлас, трябва да изпеят същата хубава песен, с която са го поканили миналата година.
Бебето зяпна и когато баща му го остави на земята, пъхна юмруче в устата си. Скоро вече седеше гордо и сладко се мръщеше на събралите се. В дантели и бродерии и с корона от синя панделка и китова кост (защото все още често се катурваше), то изглеждаше като крал на бебетата.
Останалите деца направиха кръг около малкото човече. Всяко държеше в ръка красива ракитова кошница. Обикаляха бавно и от време на време вдигаха очи нагоре, тъй като светията, към когото щяха да се обърнат, все още беше в своята тайнствена обител.
Майката започна тихо да свири на пианото. Скоро гласовете се извисиха — нежни гласове, още по-приятни поради трепета в тях:
Докато звучеше хоровата песен, децата крадешком хвърляха полунетърпеливи, полууплашени погледи към полираната двукрила врата. Някой силно почука. Мигновено кръгът се разкъса. Някои по-малки деца, внезапно обзети и от страх, и от задоволство, се сгушиха в полите на майка си. Дядото се наведе напред, опрял брадичка на ръката си, бабата повдигна очила. Седнал до камината, мънер ван Хлек бавно извади от устата си лулата от морска пяна, а Хилда и останалите деца се скупчиха до него в очакване.
Чукането се повтори.
— Влезте — каза майката тихо.
Вратата бавно се отвори и пред тях се появи тържествено премененият свети Никлас. Беше толкова тихо, че муха да бръмнеше, щеше да се чуе. Скоро той заговори. Какво величие се криеше в гласа му! Каква доброта излъчваше!
— Каръл ван Хлек, радвам се да приветствувам тебе и почитаемата ти съпруга Катрин, твоя син н добрата му госпожа Ани! Хендрик, Хилда, Бром, Каат, Хъйхънс и Лукреция — приветствувам ви, деца! И братовчедите ви Волферт, Дидрих, Майкен, Вост и Катрин! Откакто ви видях за последен път, вие почти винаги бяхте добри деца. Миналата есен на панаира в Харлем Дидрих се държа грубо, но оттогава насам опитва да се поправи. Напоследък Майкен изостава с уроците и в устата й влизат твърде много сладки и бонбони, а в благотворителната касичка — твърде малко стайвърс. Надявам се в бъдеще Дидрих да стане учтиво и разумно момче, а Майкен да се постарае да стане отлична ученичка. Нека тя не забравя, че за добродетелен и безгрижен живот са нужни пестеливост и разум. Малката Каат често измъчва котката. Когато някой дърпа опашката на котката, свети Никлас чува мяукането й. Аз ще простя на Каат, ако от днес нататък тя запомни, че и най-малките живи същества чувствуват болка и не бива да бъдат обиждани.
Каат нададе уплашен вик, а свети Никлас великодушно запази мълчание, докато тя се успокои.
— Млади господине Бром — продължи той, — предупреждавам те, че момчетата, които имат наежа да слагат емфие върху мангала, на който учителката си грее краката, ще бъдат открити някой ден и ще получат удари с камшик… (Младият гос-тюдин Бром почервеня и загледа крайно изумено. Но тъй като учението ти върви много добре, нямам други забележки.