Ти, Хендрик, миналата пролет истински се отличи в състезанието по стрелба с лък и улучи точно целта, макар пред нея да размахваха птичка, за да ти попречат. Искам да те похваля за първенството ти в някои мъжествени спортни занимания — макар че бих те посъветвал да не участвуваш в надбягване с лодки, защото ти остава твърде малко време за уроците.
Лукреция и Хилда ще спят в блаженство тази нощ. Те са щастливи, защото проявяват доброта към бедните, по душа са искрени и винаги засмени, с готовност слушат по-възрастните хора в къщи.
Трябва да призная, че съм доволен от всички заедно и от всекиго поотделно. В сърцата ви преобладават добротата, усърдието, щедростта и пестеливостта. Затова ви благославям и нека Нова година завари всички ви по пътя на послушанието, мъдростта и обичта. Утре ще намерите по-съществени доказателства, че съм бил сред вас. Сбогом!
При тези думи върху постлания пред вратите ленен чаршаф се изсипа дъжд от бонбони. Последва всеобща блъсканица. Децата се спъваха едно о друго в желанието да напълнят кошниците си. Майката внимателно постави бебето в средата, докато дребосъчето напълни шепи. После най-смелите деца скочиха и бързо отвориха вратите, но напразно се взираха — свети Никлас не се виждаше никъде.
Скоро всички се втурнаха в друга стая, където имаше маса с извънредно тънка и бяла ленена покривка. Всяко дете, треперещо от вълнение, постави там една обувка. След това внимателно заключиха вратата и скриха ключа в спалнята на майката. Последваха целувки за лека нощ, грандиозно семейно шествие до горния етаж, весело сбогуване на вратите на спалните — и най-накрая тишината се възцари в дома на ван Хлек.
Рано сутринта отключиха тържествено вратата — отвориха я в присъствието на цялото домочадие, и какво да видят: гледка, която доказваше, че свети Никлас държи на думата си.
Обувките бяха препълнени, а до всяка имаше оставено купче шарени неща. Масата беше отрупана с множество подаръци: свещи, играчки, украшения, книги и разни дреболии. Всички — от дядото до бебето — получиха дарове.
Малката Каат пляскаше ликуващо с ръце и се закле пред себе си, че котката няма да изпита вече нито един нещастен миг.
Хендрик скачаше из стаята и размахваше над главата си прекрасен лък и стрели, Хилда се засмя радостно, когато отвори една червена кутия и изсипа бляскавото й съдържание. Останалите възкликваха „Ох!“ и „Ах!“ над съкровищата си — така, както и ние с вас правехме миналата Коледа.
Взела в ръце бляскавата огърлица и с куп книги под мишница, Хилда се промъкна към родителите си и подложи светналото си лице за целувка. В ясните й очи имаше толкова привързаност и нежност, че майка й прошепна благословия, когато се наведе над нея.
— Много се радвам на тази книга — благодаря ти, татко! — каза Хилда, като докосна с брадичка най-горната книга. — Цял ден иде си я чета.
— Ах, миличка — каза баща й, — и добре ще направиш. Никой не може да се сравни с Отец Катс24. Ако моята дъщеря научи неговите „Поучителни примери“ наизуст, нейните родители ще си спестят напътствията. Произведението, което имаш ти, са „Примерите“ — най-доброто му произведение. Вътре ще видиш, че е украсено с рядко хубави гравюри от Ван дъ Венъ25.
Като имаме пред вид, че корицата па книгата не се виждаше, без съмнение господинът се показа изумително добре запознат с неотваряното томче, подарено от свети Никлас. Странно беше и това, че светията беше намерил някои неща, изработени от по-големите деца и надписани за родителите, бабата и дядото, и ги беше поставил на масата. Всички обаче бяха погълнати от щастие и не забелязваха дребните несъответствия. Хилда видя, че лицето на баща й придоби унесения израз, с който той винаги говореше за Йакоп Катс, затова постави книгите на масата и се приготви да слуша.)
— Старият Отец Катс, детето ми, е бил велик поет, а не писач на пиеси, както англичанинът Шекспир, който е живял по негово време. Чел съм пиесите му на немски и наистина са много добри — много, много добри — но той не прилича на Отец Катс. Катс не вижда ками, разсичащи въздуха; в неговите произведения няма бели жени, влюбващи се в тъмнокожи маври; няма млади глупаци, въздишащи, че не са на мястото на ръкавица на дамата; няма луди принцове, които вземат почтени стари господа за плъхове. Не и не. Катс пише само за разумното. В него има велика мъдрост на малки части — по една за всеки ден от живота ти. Със стиховете му можеш да управляваш държава, а с красивите му песни — да приспиш бебе. Той е бил един от най-великите хора на Холандия. Когато те заведа в Хага, ще ти покажа Клостъркерк, където е погребан. От такива хора трябва да се учите, деца мак! Той е бил добър — винаги, навсякъде. Какво беше казал …