— Какво казваш? — стресна се Йакоп, когато оживеният глас на Петър спря да звучи.
— Не ме ли чуваш, обеснико? — възмутено попита Петър.
— Чувам те. Не, по-точно, отначало слушах … сега вече те чувам, обаче ми се струва, че както си вървяхме, бях задрямал — започна да фъфли Йакоп с толкова скръбен и смутен израз на лицето, че Петър не успя да сдържи смеха си.
ГЛАВА XVII
ЧЕТИРИГЛАВИЯТ ЧОВЕК
След като напуснаха църквата, момчетата се спряха на близкото пазарище, за да разгледат бронзовата статуя на Лоуренс-Йансон Костър, когото холандците смятат за откривател на книгопечатането. Това се оспорва от хората, отдаващи почит за същото на Йохан Гутенберг39, родом от Майнц. Много хора твърдят, че Фауст, слуга на Костър, откраднал на Коледа дървените матрици от господаря си, докато той бил на църква, и забягнал с плячката и с тайната на изобретението в Майнц. Костър е роден в Харлем, затова холандците естествено държат да осигурят на знаменития си съгражданин честта на откривателството. И харлемчани наистина са запазили първата отпечатана от него книга в сребърна кутия, увита в коприна, и я показват много внимателно като най-скъпоценна реликва. Казват, че на Костър му хрумнала идеята за печатане, когато изрязал името си върху кора от дърво и след това притискал хартия върху буквите.
Разбира се, Ламберт и английският му приятел обсъдиха това подробно. Те разгорещено спориха и за едно друго изобретение. Ламберт заяви, че честта съветът да получи микроскопа и телескопа трябва да се подели между Метйюс и йансън, и двамата — холандци, докато Бен не по-малко упорито настояваше, че английският монах от XIII век Роджър Бейкън е описал всичко това, господине, с подробни обяснения и за микроскопите, и за телескопите много преди тия приятели да са били родени.
В едно обаче двамата бяха единодушни: че изкуството да се суши и маринова херинга е откритие на холандеца Вилхелм Беклес и че страната с пълно право го почита като благодетел на нацията, защото до голяма степен дължи богатството си и славата си на търговията с херинга.
— Изумително е — каза Бен — какви невероятни количества има от тази риба. Не зная как е у вас, но край английския бряг близо до Ярмът се явяват херингови пасажи, дълбоки шест-седем стъпки.
— Невероятно е, наистина — каза Ламберт, — но нали знаеш, че думата херинга произлиза от немската дума „хеер“, означаваща „армия“, защото тези риби винаги се движат на големи пасажи.
Малко по-късно, когато минаваха край една обу-щарница, Бен възкликна:
— Ей! Ламберт, на тази обущарска фирма е изписано името на един от най-великите ви съотечественици — Бурхавъ. Само да беше Херман Бурхавъ, а не Хендрик, щеше да съвпадне напълно.
Ламберт замислено смръщи вежди и отговори:
— Бурхавъ, Бурхавъ … Името ми звучи съвсем познато. Спомням си още, че е роден през 1668 година, но другото, както обикновено, съм забравил. Нали разбираш — има толкова много известни холандци, че човек не може да запомни всеки. Какъв е той? Да не е бил двуглав? Или е бил от ония велики родени мореплаватели като Марко Поло40?
— Четириглав е бил — отговори шеговито Бен, — защото е велик лекар, естественик, ботаник и химик. Главата ми е пълна с данни за него, понеже преди няколко седмици прочетох биографията му.
— Поизпразни я малко тогава — каза Ламберт. — Само да побързаме, за да не изгубим останалите.
— Този доктор Бурхавъ — започна Бен, като ускори крачка, без да изпуска от очи всичко, което ставаше по оживената улица — е бил голям анспев-кър.
— Голям какво? — изрева Ламберт.
— Ох, моля за извинение. Мислех си за оня човек с накривената шапка. Нали той е анспевкър?
— Да. Ако имаш пред вид него, той е анспрекър. Та какво станало с четириглавия ти приятел?
— Исках да кажа, че шестнадесетгодишен, докторът останал сирак без пукната пара, без образование и без приятели.