Въпреки това много от странностите на Холандия служат като единствено доказателство за усърдието и постоянството на хората. В целия свят няма така много и грижливо обработвани късчета земя както в тази потънала във вода малка страна. Няма народ, равен по храброст и героизъм на местните кротки и наглед бездейни жители. Малко са нациите, които могат да се сравняват с холандската по големи открития и изобретения; тя е ненадмината в търговията, мореплаването, образованието и науката; няма по-благородни примери от нейните за развитието на учението и обществената благотворителност; никъде другаде (като не забравяме, че Холандия е малка страна) не са били отделяни толкова средства за обществени нужди.
Холандия има свои бляскави летописи на благородни и знаменити мъже и жени; в историята й са вписани славни времена на търпеливост, съпротива и победа; на свобода в религията, на просветител-ство, изкуство, музика и литература. С право я наричат „бойното поле на Европа“, със същото право можем да я смятаме „убежището на света“4, защото потисканите от всяка нация са намирали там закрила и съчувствие. Затова всички ние, които сме само едно подобие на холандския род, а си позволяваме да се присмиваме, да наричаме холандците хора-бобри и да намекваме, че страната им може да отплува при някой силен отлив, трябва да изпитваме гордост и да признаваме, че този народ е доказал героизма си и че страната им няма да отплува, докато има поне един холандец, който да се вкопчи в нея.
Казват, че големите вятърни мелници в Холандия са девет хиляди и деветстотин, а платната им са дълги от осемдесет до сто и двадесет стъпки. Използуват ги за рязане на дървен материал, за очукване на коноп, за мелене и за много други работи, обаче главното им предназначение е да изпомпват водата от по-ниските места до каналите и да предотвратяват неочаквано появяващото се пълноводие на реките, които толкова често като потоп заливат страната. Казват, че годишното им поддържане струва почти десет милиона долара. Големите мелници са необикновено мощни. Върху огромната им кръгла кула, която понякога се извисява между фабричните постройки, има друга, по-малка кула, с покрив, приличен на шапчица. Основата на малката кула е опасана с балкон, над който високо горе стърчи оста, въртяна от четирите огромни закрепени върху дъски платна.
Много от вятърните мелници са доста остарели и в това плачевно състояние се нуждаят от усъвършенствуване, затова пък някои от новите мелници са великолепни. Така са устроени, че с помощта на едно хитро приспособление подлагат допълнителните си крила на вятъра точно в тази посока, в която работят с необходимата сила. С други думи, мелничарят може да си подремне напълно спокоен, че докато се събуди, мелницата му ще проучи вятъра и ще го използува най-разумно. Щом се появи макар и лек ветрец, всяко платно се разгъва, за да улови и най-слабия полъх, обаче ако последва силен напор, платната се свиват като огромни листа на мимоза и вятърът ги върти едва наполовина.
В един от старите амстердамски затвори, наричан Сечището, защото крадците и скитниците там се занимавали с разрязване на трупи, се намирала килия, където наказвали мързеливите затворници. В единия й ъгъл имало помпа, а в другия — отвор, през който непрекъснато прииждала вода. Затворникът трябвало да избира — или да бездействува и да се удави, или да се потруди да спаси живота си, като работи с помпата, докато надзирателят не реши да го освободи. Струва ми се, че с цяла Холандия природата си е направила същата шега, само че на едро. Холандците винаги са били принуждавани да „работят с помпата“, за да осигурят съществуването си, и вероятно ще продължават да правят това вечно.
Всяка година изразходват милиони долари, за да поправят дигите и да регулират равнището на водата. Ако пренебрегнат този толкова важен дълг, страната ще се обезлюди. Вече споменах, че последствията от пропукването на дигите са гибелни. От-време на време стотици села и градове остават погребани под придошлите води, а около един милион души загиват. Едно от най-ужасяващите наводнения в историята на страната станало през есента на 1570 година. Преди това време имало двадесет и осем страшни наводнения, които поглъщали части от територията на Холандия, но последното било най-страшното. Клетата страна от дълго време страдала под испанско робство5 — а като връх на всичко й дошло наводнението. Когато четем „История на възникването на холандската република“ от Мотли6, научаваме се да уважаваме дръзките храбреци, преживели и изстрадали толкова много.