— А сега, Петър — каза дамата, когато разказът свърши, — трябва веднага да напишеш писмо на добрите хора в Брук, че приключенията ви са достигнали връхната си точка и че ти и спътниците ти сте били прибрани в този затвор.
Момчетата изглеждаха слисани.
— Разбира се, че няма да направя такова нещо — засмя се Петър. — Трябва да потеглим утре по обяд.
Но сестра му вече беше взела друго решение, а в Холандия не е лесно да отклониш една дама от целта й. Накратко, тя им предложи толкова силни изкушения, беше толкова весела и грейнала от радост и ги увещаваше с толкова много неопровержими съображения — на английски, както и на холандски, че момчетата се зарадваха, когато се разбра, че остават в Хага най-малко за два дни.
След това говориха за голямото надбягване. Мъвроу ван Хент обеща, че с удоволствие ще присъствува на събитието. „Ще бъда свидетелка на твоята победа Петър — каза тя, — защото ти си най-добрият кънкьор, когото познавам.“
Петър се изчерви и леко се закашля, но Карл отговори вместо него:
— Ах, госпожа Хент, той е бързояог, но нали всички момчета от Брук са добри кънкьори — дори парцаланковците. — И той с омраза помисли за клетия Ханс.
Госпожата се засмя.
— От тава надбягването ще стане още по-вълнуващо — каза тя. — Пожелавам на всеки от вас да бъде победител.
В този миг влезе съпругът й мънер ван Хент и магията, в чиято власт бяха момчетата, стана пълна.
Невидимите феи на тази къща веднага се скупчиха около тях и зашепнаха, че сърцето на мънер ван Хент е младо и свежо като техните и ако на света има нещо, което той обича повече от ежедневните си занимания, това е слънчевата светлина и веселието. Феите намекнаха също, че сърцето му е пълно с любов, а главата — пълна с мъдрост и накрая дадоха на момчетата да разберат, че когато този господин каже нещо, то не е празна приказка. Затова искрените му думи „Това се казва приятна изненада!“, когато се здрависа с всички, накараха момчетата да се почувствуват у дома си, весели като катерички.
В гостната имаше прекрасни картини, изящни статуетки и кожени папки, пълни с редки холандски гравюри, както и множество красиви и любопитни неща от Китай и Япония. Момчетата помислиха, че ще им трябва цял месец, за да разгледат всички съкровища на къщата.
Бен с удоволствие забеляза, че на масата има английски книги. Той видя също така, че над украсеното с дърворезба пиано са поставени портрети на Вилхелм III Орански и неговата английска кралица в цял ръст — гледка, която за известно време постави Англия и Холандия редом в сърцето му. От Вилхелм и Мери и до днес е останало сияние над английския трон: той — най-искреният патриот, служил някога на приемна страна; тя — най-благородната съпруга на английския трон до дните на Виктория и Добрия Алберт63. Като гледаше картините, Бен си спомни прочетеното описание за посещението на крал Вилхелм в Хага през зимата на 1691 година. Тези, които възпяха битката при Иври64, още не бяха разказали бляскавата история на този ден, но Бен знаеше достатъчно факти, за да си представи, че сякаш чува виковете на възторженото население, когато вдигна поглед от портретите към улицата, грейнала от празничните огньове, запалени на близкия площад.
Кралското посещение щеше да се помни завинаги. Цели две години крал Вилхелм беше управлявал чужда страна — с Англия в мислите си, но със сърце, устремено към Холандия. И когато отново стъпи на бреговете й, приветствува го целият народ. Тълпите се спуснаха към Хага, за да го посрещнат. „Хиляди надойдоха от Амстердам, Ротердам, Лейдън, Харлем и Делфт на шейни или с кънки по замръзналите канали.“65 През целия ден поддържаха празничния вид на столицата: улиците бяха украсени със знамена, с арки от вечнозелени храсти, трофеи, надписи за добре дошли и със символи на местните занаяти. Вилхелм видя по улиците подвизите на своите прадеди и сцени от своето минало, извезани върху знамена и гоблени. През нощта върху леда правеха великолепни фойерверки. Замръзналата му повърхност беше като огледало. Бляскави фонтани от светлина бликаха нагоре, за да се срещнат с искрящите водопади, изсипващи се върху им. След това избухна огън с пурпурен и зелен цвят и изсипа безброй рубини и изумруди върху осветените глъбини на леда, а през цялото време хората викаха: „Господ да благослови Вилхелм Орански! Да живее кралят!“ Бяха обзети от радост и възторг. Вилхелм, техният принц, техният наместник, беше застанал начело на три кралства след победни преговори и войни. И сега, в часа на неговото най-голямо тържество, той беше дошъл при тях като обикновен гост. Кралят слушаше виковете им с разтуптяно сърце. Велико нещо е да те обичат в собствената ти страна. Английските му придворни го поздравяваха с посрещането. „Но ако Мери беше с мене, приветствените викове щяха да бъдат несравними“, каза той.
64
Битката през 1590 г. между хугенотите и френските католици е описана от Пуарсон и Биле. Б. пр.