Тук, в Хага, други мисли споходиха Бен: как в по-късни години Холандия без желание скланя глава под френско робство70 и как, предизвикана и разярена до крайност, отново решително се отърсва от него. Това му допадаше. Коя нация — какъвто и дух да има, мислеше си той, е способна да устои на подобно дело: да даде всичкото си богатство в чужда съкровищница и да прати цвета на младежта в чуждата армия! А не бе изминало толкова много и от времето, когато английски оръдия гърмели близо до Немския океан71 — но накрая всички битки свършили. Сега Холандия беше спретнато малко кралство със собствено управление и Бен се радваше на това. Стигайки до това великодушно заключение, той беше готов да се наслаждава безкрай на всички чудеса, видяни в града. Искреният и задълбочен интерес на Бен достави удоволствие на мънер ван Хент — но всъщност така се държаха и останалите момчета. Едва ли някога по-весела и по-наблюдателна група е разглеждала забележителностите.
ГЛАВА XXVIII
ИЗ ХАГА
Картинната галерия в Моуриц хъйс72 — една от най-хубавите в света — сякаш просто се мярна пред очите на момчетата през двучасовото им посещение — толкова много неща ги възхитиха и заинтересуваха. Що се отнася до кралския кабинет с редки предмети в същата сграда, все едно, че едва бяха успели да го зърнат, макар че прекараха там почти половината ден. Струваше им се, че между тези стени Япония е изсипала всички свои съкровища. За един дълъг период Холандия — винаги първа в търговията, е единствената нация, на която е било разрешено да има някакви връзки с Япония. Човек спокойно може да се откаже от пътешествие до таз страна, стига да посети музея в Хага.
Редяха се стая след стая, пълни с колекции от „Уединената империя“73 — костюми, характерни за-различни съсловия и занаяти, предмети за украса, съдове, оръжие, доспехи, лекарски инструменти. Там се намира и един изобретателен японски макет на остров Дешима — холандското търговско представителство. Изглежда така, като че ли истинският остров е гледан наопаки през театрален бинокъл и човек се чувствува като Гъливер, внезапно попаднал сред японски лилипути. Виждат се стотици хора в национални костюми: прави, коленичили, наведени, протегнали ръце — всички като че ли се занимават с някаква работа; и жилищата им — дори обзавеждането — са изложени пред очите ви като на длан. В друга стая е поставена огромна куклена къща от черупки на костенурки, наредена в холандски стил и населена с важни холандски кукли, която от пръв поглед ти дава представа за живота на хората з. Холандия.
Гретел, Хилда, Катринка и дори гордата Рихв Корбес биха изпаднали във възторг, но Петър и храбрата му дружина отминаха играчката, без да я погледнат. Бойните снаряжения имаха честта да ги задържат цял час: какви боздугани, извити индонезийски ками, кинжали, какви огнестрелни оръжия и най-вече — какви великолепни японски мечове, която позволяват да се извърши известната японска военна ловкост: да се съсече човек на две с един-единствен удар!
В колекцията имаше китайски и други източни рядкости, както и местни исторически реликви, които нашите млади холандци като че ли гледаха без вълнение, но тайно изпитваха гордост, като ги показваха на Бен.
Изложен беше и макет на къщата в Сардам, където живял Петър Велики по време на кратката си кариера на корабостроител. Имаше кесии и купи, носени от „голтаците“ — конфедерати, които под лредводителството на Оранския принц74 освободили Холандия от испанска тирания; там беше и шпагата на адмирал ван Спейк, загинал десет години преди това, като доброволно вдигнал във въздуха собствения си кораб; както и доспехите на ван Тромп, покрити с дупки от куршуми. Йакоп се огледа с надежда да види метлата, която храбрият адмирал връзвал за върха на мачтата, но не я видя никъде. Сакото, което Вилхелм III Английски носил през последните дни на живота си, представляваше голям интерес за Бен, а всички без изключение впериха погледи със смесица от уважение и страхопочитание в дрехите, с които е бил облечен Вилхелм Мълчаливи, когато е бил убит в Делфт от Балтазар Херартс. Светлокафява кожена куртка и прост плащ от сиво сукно, мека плъстена шапка и висок нагръдник, от който виси един от медалите на „голтаците“ — тези предмети не бяха особено разкошни, макар че куртката беше трагично привлекателна с тъмните петна и куршумените дупки. Като гледаше дрехите на Мълчаливия принц, Бен искрено повярва, че в съответствие с величието на характера си, принцът се е обличал изключително скромно.
72
Сграда, построена от принц Моуриц Насауски — управител на Нидерландия през 1584 г. Б. а.
74
Вилхелм III, принц Орански, станал английски крал, е прапра-внук на Вилхелм Мълчаливи, принц Орамски, убигг през 1584 г. Б. а.