— Не бих казал, че вашето писмо го отпрати толкова скоро — обясни съдържателят. — Някаква дама в Брук внезапно се разболяла сериозно и изпратила да го повикат спешно.
Петър пребледня.
— А как се казва дамата? — попита той.
— За съжаление, не запомних — през едното ухо влязло, през другото излязло. Господ да порази хората, които не оставят пътника да си отпочине, а го измъкват от уютното място, преди да си е поел дъх.
— Дама в Брук, казвате?
— Да — намръщи се съдържателят. — Друго да ви трябва, млади господине?
— Не, стопанино, аз и другарите ми само искаме да хапнем нещо и да пием горещо кафе.
— Ах — каза любезно съдържателят, — ще ви дам да хапнете и да пиете кафе — най-хубавото кафе в Лейдън. Приближете се към печката, господа — като си припомням сега, мисля, че казаха, че дамата е някаква вдовица от Ротердам, на гости на някой си ван Ступъл, ако не греша.
— Ах — каза Петър с огромно облекчение. — Ступълови живеят в бялата къща край Схлосенска-та мелница. А сега, моля за кафето!
„Какъв глупак съм — мислеше си той, когато дружината напусна «Златният орел». — Сигурен бях, че става дума за моята майка — всъщност, клетата жена сигурно е нечия майка. Чудно ми е коя ли е тя!“
Този ден по канала между Лейдън и Харлем нямаше много хора. И все пак когато наближиха Амстердам, момчетата отново се озоваха в средата на движеща се тълпа. Големият ейсбрекър79 беше минал за първи път през този сезон, но все още беше останало достатъчно място за кънкьорите.
— Три пъти „ура“ за родния дом! — извика ван Моунън, когато съзряха огромния западен док.
— Ура! Ура! — извикаха всички до един. — Ура! Ура!
Този начин на поздрав беше „вносна стока“ за групата. Ламберт ван Моунън го беше донесъл от Англия. Тъй като винаги го извикваха на английски, това се смяташе едва ли не подвиг и когато им се отдадеше възможност, те с въодушевление крещяха, за голям ужас на своите обичащи тишината съграждани.
Затова пристигането им в Амстердам предизвика силно оживление, особено сред малките момчета по вълнолома.
Прекосиха Ей и тръгнаха по канала за Брук.
Първият дом, който стигнаха, беше Ламбертовият.
— Довиждане, момчета! — извика той, като ги напускаше. — Досега в Холандия никой не се е веселил колкото нас.
— Прав си. Довиждане, ван Моунън — отвърнаха момчетата.
— Довиждане! Петър му извика:
— Нали знаеш, ван Моунън, училището започва утре!
— Зная. Ваканцията свърши. Хайде, довиждане.
— Довиждане.
Наближаваха Брук. Какви срещи! Катринка беше на канала! Карл се зарадва. И Хилда беше там! В миг умората на Петър изчезна. Рихи беше там! Лудвиг и Йакоп едва не се сблъскаха, обзети от силно желание да й стиснат ръката.
Холандските момичета са скромни и най-често тихи, но очите им са много игриви. Известно време беше трудно да решиш коя от тях е най-щастлива — Хилда, Рихи или Катринка.
И Ани Боуман беше на канала — облечена в спретнатата селска дреха, тя изглеждаше дори по-красива от останалите девойки. Но не се смесваше с групата на Рихи, нито изглеждаше необичайно щастлива.
Този, когото най-много искаше да види, не беше сред новодошлите. Изобщо го нямаше на канала. Не беше идвала в Брук от празника на свети Ни-клас, защото трябваше да стои при болната си баба в Амстердам, а сега получи разрешение за кратка почивка, както каза баба й, защото и денем и нощем била грижлива болногледачка.
Ани посвети почивката си на пътя до Брук и обратно — пързаляше се с всичка сила с надеждата да срещне на канала майка си, някой ат близките си или може би Гретел Бринкър, но не беше видяла никого и сега трябваше да бърза да се връща, без дори да зърне бащиния дом, защото знаеше, че нейната клета безпомощна баба вече стене на одъра и моли някой да я обърне.
„Къде може да е Гретел? — мислеше си Ани, като летеше по леда. — По това време винаги е успявала да се отскубне за малко от работа … бедната Гретел … сигурно е ужасно да имаш ненормален баща … така бих се страхувала от него, зная това. Макар че е толкова силен, колко е странен!“
Ани не знаеше причината за заболяването му, Местните хора обръщаха малко внимание на госпожа Бринкър и грижите й.
Ако Гретел не беше известна като „гъсарката“, може би щеше да има повече приятели сред селските деца от околността. Но при това положение единствено Ани Боуман не се срамуваше да се представи на думи и дела като другарка на Гретел и Ханс.
Съседските деца й се присмиваха, че дружи с такива бедняци — ако се подиграваха на Ханс, тя само се изчервяваше или отговаряше с безгрижен, презрителен смях, но ако чуеше да обиждат Гретел, изпадаше в гняв.
79
Тежка машина с железни шипове за разбиване на леда. Малките се управляват от човек, докато големите са влачени от коне — понякога 60–70 коня са прикрепени към една машина. Б. а.