Ръцете на Раф Бринкър се отпуснаха уморено, очите му се затвориха, но колко много значеше усмивката, заиграла по устните му, когато гласът на Гретел подобно благоухание се понесе край него.
Мелодията беше простичка — тя никога не беше учила думите.
Изпълнена с любов, Гретел неволно смекчаваше всеки звук и накрая Раф, почти си представи, че двегодишната му дъщеричка е отново до него.
Щом песента свърши, Ханс се покатери на един дървен стол и започна да се рови в бюфета.
— Внимавай, Ханс — каза госпожа Бринкър, която през всичките години на бедност винаги беше безупречна домакиня. — Внимавай, вдясно е виното, а зад него — белият хляб.
— Не бой се, мамо! — отговори Ханс, като се протягаше за нещо далече на горната полица. — Няма да направя беля.
Той скочи долу, приближи се до баща си и постави в ръцете му едно продълговато чамово парче. Единият му край беше заоблен, а отгоре имаше дълбоки резки.
— Спомняш ли си го, татко? — попита Ханс. Лицето на Раф Бринкър светна.
— Разбира се, момчето ми. Това е лодката, която започнах да ти правя вче… уви, не вчера, а преди години.
— През цялото време я пазих, татко. Може да я завършиш, когато ръцете ти отново станат силни.
— Да, но не за тебе, сине. Ще трябва да почакам внуците. Та ти вече си цял мъж. Кажи, помагаше ли на майка си през всички тези години?
— Помагаше, и то грижливо — намеси се госпожа Бринкър.
— Чакайте — промълви бащата, като ги гледаше недоумяващо. — Колко години са изминали от нощта, когато водата придойде? Това е последното, което си спомням.
— Казахме ти истината, Раф. Миналата Света Троица станаха десет години.
— Десет години, откакто съм паднал, казваш. И оттогава все не съм бил на себе си?
Госпожа Бринкър се чудеше какво да отговори. Трябваше ли да му казва всичко? Да му каже, че се бе превърнал в идиот, в напълно безумен? Докторът й беше наредил в никакъв случай да не тревожи или вълнува пациента.
Ханс и Гретел се изненадаха, когато чуха отговора й.
— Нещо такова, Раф — потвърди тя, като смръщи вежди. — Когато тежък човек като тебе падне на главата си, трудно може да се предполага какво ще стане — но сега вече си добре, Раф, слава богу.
Събуденият за нов живот човек кимна.
— Да, доста добре съм, Мейтйъ — каза той, след като помълча. — Но мозъкът ми нещо се върти като чекрък. Няма да се оправя, докато отново не отида на дигите. Кога, мислиш, ще мога да тръгна на работа?
— Само го чуйте! — извика госпожа Бринкър — доволна, но малко уплашена от думите му. — Трябва да го сложим да легне, Ханс. Каква ти работа!
Опитаха се да го вдигнат от стола, но той още не беше готов.
— Я ме оставете! — каза им и се усмихна почти както преди. (Гретел за пръв път виждаше тази усмивка.) — Кой човек иска да го пренасят като пън? Помнете ми думата, след три дни отново ще бъда на дигите. С радост ще ме поздравят онези юначаги — Йан Кампхъйзън и младият Хохфлит. Хващам се на бас, че са ти били добри приятели, Ханс.
Ханс погледна майка си. Младият Хохлифт беше починал преди пет години, а Йан Кампхъйзън лежеше в амстердамския затвор.
— Да — каза госпожа Бринкър, за да избегне въпросите, — правеха каквото можеха винаги, когато ги помолеше. Но понеже работеше и учеше, Ханс беше прекалено зает, за да търси другари.
— Работил и учил — повтори като ехо с унесен глас Раф. — Децата могат ли да четат и да смятат, Мейтйъ?
— Трябва сам да ги чуеш — отговори е гордост тя. — Докато измия пода, цяла книга могат да прочетат. Ханс например се радва на някоя страница с големи думи като заек на леха със зеле. А пък смятането …
— Хайде, сине, помогни ми — прекъсна я Раф Бринкър. — Трябва вече да си ида на леглото.
ГЛАВА XXXVIII
ХИЛЯДА ГУЛДЕНА
Никой, видял скромната вечеря у Бринкърови, не би си помислил, че наблизо има скрити истински лакомства. Ханс и Гретел хвърляха жадни погледи към шкафа, докато отпиваха вода от чашите си и ядяха оскъдните парчета черен хляб — но дори мислено те не ограбваха баща си.
— Вечерята му хареса — каза госпожа Бринкър, като кимна с глава към леглото — и само след миг заспа. Ах, милият, дни наред ще бъде отпаднал. Много му се искаше отново да поседне, но тъкмо се канех някак да го развеселя, и той се унесе. Запомни това, момичето ми — когато един ден самата ти имаш мъж (макар че ще минат много дни, преди да стане това), не бива да забравяш, че никога няма да се оправиш с него, ако му се противопоставяш. „Покорната жена е господар на мъжа“. Ей! Не гълтай толкова много наведнъж, дете! От две такива хапки мога да сготвя цяло ядене. Какво ти е, Ханс? Човек би си помислил, че по стената има паяжини.