— Ще продаваш новите си кънки, Ханс?! — извика Ани. — Ти, най-добрият кънкьор по тези места! Та нали надбягването е след пет дни!
— Зная — отвърна решително той. — Довиждане! Ще се върна обратно с дървените кънки.
Какъв ясен поглед! Толкова различен от грозната усмивка на Йансон … Ханс се понесе като стрела.
— Ханс, върни се! — извика тя.
Гласът й накара стрелата да се превърне в пумпал. Ханс се завъртя, засили се и като се плъзна косо, стигна до нея.
— Значи, наистина се каниш да продадеш новите си кънки, ако намериш купувач?
— Разбира се — отговори той и учудено се усмихна.
— Щом наистина се каниш да ги продаваш каза с известно смущение Ани — искам да кажа, знам човек, който би желал да ги купи.
— Да не е Йансон Колп? — попита Ханс и се изчерви.
— О, не — нацупи се тя. — Той не ми е приятел.
— Но го познаваш — настояваше Ханс. Ани се разсмя.
— Да, познавам го, и толкова по-зле за него. Виж какво, Ханс, моля те не ми говори никога вече за йансон. Мразя го!
— Мразиш го? Нима можеш да мразиш някого, Ани?
Тя весело разтърси глава.
— Да. И тебе ще намразя, ако продължаваш да го наричаш мой приятел. Вие, момчетата, може да го харесвате, защото хвана онази намазана с мас гъска на събора миналото лято и се изкатери по стълба, макар че напъхаха в чувал голямото му грозно тяло, но мене такива неща не ме интересуват. Ненавиждам го още откакто видях как се опитва да изтика сестричката си от въртележката в Амстердам, пък и не е тайна за никого кой уби щъркела на покрива на вашата къща. Но няма защо да говорим за такъв лош и зъл човек. Ханс, наистина зная кой ще се радва да купи кънките ти. В Амстердам ще получиш по-малко от половината им цена. Моля те, дай ми ги. Още този следобед ще ти донеса парите.
Ани беше очарователна дори когато казваше „мразя го!“, а сега, когато казваше „моля те“, направо не можеше да й се устои — поне за Ханс беше така.
— Ани — каза той, като си свали кънките и внимателно ги изтри с кълчища, преди да й ги подаде. — Не искам да ти дотягам, но нали ако приятелят ти не ги вземе, ще ми ги върнеш днес? Трябва да купя торф и ядене за къщи още рано сутринта.
— Приятелят ми ще ги иска — засмя се Ани, весело му кимна и се плъзна нататък с най-голямата скорост, на която беше способна.
Ханс извади дървените „кънки“ от грамадните си джобове и се мъчеше да ги прикрепи на краката си колкото може по-добре, затова не чу как Ани прошепна: „Не трябваше да бъда толкова груба. Клетото храбро момче! Колко е благороден!“ И Ани се пързаляше към къщи, изпълнена с приятни мисли, затова не чу как Ханс си каза: „Ръмжах като мечка, но тя! Господ да я поживи, някои момичета са като ангели!“
Сигурно така беше най-добре. Човек не може да очаква да знае всичко, което става по света.
ГЛАВА XL
В ТЪРСЕНЕ НА РАБОТА
Разкошът ни прави неспособни да се върнем отново към затрудненията, които лесно сме понасяли преди. Дървените кънки скърцаха повече от всякога. Ханс едва се придвижваше с неугледните изтъркани дъсчици, но въпреки това не съжаляваше, че се раздели с красивите си кънки и отхвърли решително момчешката тъга, че не успя да ги задържи малко по-дълго — поне докато мине надбягването.
„Мама положително няма да ми се сърди, мислеше си той, че ги продадох без нейно съгласие. И без това е достатъчно угрижена. Ще има време да говорим за това, когато занеса парите в къщи.“
Ханс обикаля цял ден из улиците на Амстердам да търси работа. Успя да спечели няколко монети, като помогна на един човек, който водеше керван натоварени мулета в града, но не можа никъде да си осигури постоянна работа. Щеше да се радва, ако намереше място за носач или куриер, но макар че по пътя си срещна много шляещи се, мързеливи дребосъци, понесли вързопи, служба за него не се намери. Някои продавачи току-що бяха наели помощници, други имаха нужда от по-спретнати и стройни момчета (беше им неудобно да кажат „по-добре облечени“), трети му поръчваха да намине след месец-два, когато каналите ще бъдат плавателни; а повечето просто клатеха отрицателно глава, без да кажат дума.
И във фабриките късметът му беше същият. Струваше му се, че поне в една от тези грамадни сгради, които произвеждат такива огромни количества вълнени, памучни и ленени платове и толкова световноизвестни бои, където превръщат грубите камъни в скъпоценни диаманти, където има такива купища брашно, тухли, стъкло и порцелан, едно момче със силни ръце, което иска и може да работи, ще си намери някакво занимание. Но не — почти навсякъде му отговаряха по един и същи начин: „Точно сега нямаме нужда от работници.“ Ако бял дошъл преди Свети Никлас, можели да му дадат нещо да прави, защото били претрупани, но сега имали повече момчета, отколкото им трябвали. Ханс изпитваше желание поне за миг те да можеха да видят майка му и Гретел. Той не усещаше, че тяхната тревога личеше и в неговите очи и че неведнъж му бяха отказвали рязко, но с вътрешно неудобство — разбрали, че момъкът не бива да бъде отпращай. Когато вечерта се прибраха в къщи, някои бащи говореха по-благо от обикновено с децата сиг защото си спомняха честното, младо лице, помрачняло от думите им. А до сутринта един човек вече беше решил, че ако момчето от Брук дойде отново, ще нареди на управителя си Бланкърт да му намери някаква работа.