— Вземи, мамо — каза момчето, като бръкна дълбоко в джоба си. — Ето още пари. Ако продължава така, ще забогатеем.
— Да, наистина — отговори тя, като нетърпеливо протегна ръка. После сниши глас и добави: — Да не беше Йан Кампхъйзън, щяхме да бъдем богати.
Той е бил при върбата преди години, Ханс, бъди сигурен!
— Да, изглежда вероятно — въздъхна Ханс. — Е, мамо, трябва храбро да се откажем от мисълта за парите. Ясно е, че са изчезнали — татко каза всичко, което знае. Да не мислим повече за тях.
— Лесно е да се каже, Ханс. Ще се опитам, колкото и да ми е трудно, защото клетият ми мъж има нужда от толкова много удобства. Я виж ти! Къде отлетяха момичетата? Току-що бяха тука. Къде ли са хукнали?
— Отидоха зад къщата — каза Ханс. — Изглежда искат да се скрият от нас. Ей сега ще ти ги доведа. И двете се движат по-бързо и безшумно От онзи заек, но аз най-напред ще ги изплаша хубавичко.
— А, това наистина е заек. Почакай, Ханс, клетникът трябва да е бил много гладен, за да напусне дупката си в това студено време. Ще му изнеса някоя коричка хляб.
И като каза това, добрата жена се засуети и влезе вътре. Скоро отново излезе, но Ханс беше забравил да я чака, а заекът, след като огледа спокойно обстановката, бе избягал в неизвестна посока. Госпожа Бринкър зави зад ъгъла на къщата и намери децата. Ханс и Гретел стояха пред Ани, небрежно седнала на един пън.
— Хубави сте като картина! — извика госпожа Бринкър, загледала ги с възхищение. — Много рисунки съм виждала в господарската къща в Хайделберг, но тази надминава всичките. Моите са недодялани, но ти, Ани, си същинска фея.
— Така ли? — засмя се Ани и цялата светна от радост. — Тогава, Гретел и Ханс, представете си, че съм кръстницата ви, която е дошла да ви посети. И на всеки от вас ще изпълня по едно желание. Какво е твоето желание, млади господине?
Когато Ани погледна Ханс, на лицето й се появи сериозно изражение — може би защото от все сърце желаеше поне веднъж да притежава вълшебна сила.
Нещо сякаш прошепна на Ханс, че в този миг тя е повече от простосмъртна.
— Искам — каза тържествено той — да намеря онова, което търсех снощи.
Гретел весело се засмя. Госпожа Бринкър простена „Засрами се, Ханс!“ и унило влезе в къщи.
Кръстницата-фея скочи на крака и тропна три пъти по земята.
— Желанието ти ще бъде изпълнено — каза тя, — каквото и да говорят другите.
После с игрива тържественост бръкна в джоба на престилката и извади едно голямо стъклено мънисто.
— Зарови го — каза тя, давайки го на Ханс — там, където тропнах с крак, и преди да изгрее луната, желанието ти ще бъде изпълнено.
Гретел се смееше по-весело от всякога. „Кръстницата“ се престори на много недоволна.
— Лошо дете — каза тя с ужасно сърдит глас. — Като наказание за това, че се присмиваш на една фея, твоето желание няма да бъде изпълнено!
— Ха! — извика Гретел ликуващо. — Поне почакай, докато те помолят, кръстнице! Не съм казала, че имам някакво желание.
Ани играеше ролята си добре. Докато те се смееха радостно, тя, без да се усмихва, гордо потегли — олицетворение на оскърбеното достойнство.
— Лека нощ, фейо! — безспирно викаха те.
— Лека нощ, простосмъртни! — извика най-после тя, прескочи една замръзнала канавка и затича бързо към къщи.
— О, тя така прилича на цветята — толкова мила и прекрасна е! — извика Гретел, която гледаше подире й с огромно възхищение. — А само като си помисля колко много дни прекарва в онази тъмна стая с баба си … Какво има, братко Ханс? Какво се каниш да правиш?
— Сега ще видиш! — отговори Ханс, втурна се в къщата и след миг изскочи отново, като държеше з ръце лопатата и лоста за лед. — Ще заровя вълшебното мънисто!
Раф Бринкър все още спеше дълбок сън. Жена му взе малко торф от почти изчерпаните запаси и го сложи върху жаравата. После отвори вратата н каза ласкаво:
— Идвайте, деца!
— Мамо, мамо! Ела да видиш! — изкрещя Ханс.
— Пресвети Бавън! — възкликна майката и се втурна навън. — Какво ти става, момче?
— Бързо ела, мамо! — извика той в силно възбуждение, като копаеше е всичка сила и забиваше лоста на всяка дума: — Не виждаш ли? Това е мястото — точно тук, от южната страна на пъна. Как не сме се сетили снощи! Пънът е на старата върба — онази, която отсече миналата пролет, защото правеше сянка на картофите. Младото дръвче не беше пораснало, когато татко … Ура!
Госпожа Бринкър не можеше да говори. Отпусна се на колене до Ханс точно когато той измъкваше … старото глинено гърне!
Ханс пъхна вътре ръката си и извади … парче тухла … после още едно … и още едно … после — чорапа и кесията, почернели и плесенясали, но пълни с отдавна изгубеното съкровище!