— Какво си мислиш, зяпльо? — изчурулика, почти прочела мислите му, госпожа Бринкър, докато шеташе и приготвяше обеда. — Какво си мислиш? Представяш ли си, Раф, това дете искаше да понесе целия Амстердам в кошницата. Боже мили! Щеше да купи толкова кафе, че да стигне да напълним огнището. Но аз му казах: „Не, момчето ми, когато корабът е натоварен с богатства, не бива да му се правят дупки.“ Само как ме зяпна… както продължава да зяпа и сега. Ей, момче! Поразмърдай се. Както зяпаш и се чудиш, ще залепнеш за полицата. Е, Раф, поставих стола ти начело на масата — там му е мястото, в къщата ни вече има мъж — мога да го заявя и на самия крал. Точно така, облегни се на Ханс, той е як и може да те крепи. Расте бързо като трева, а като че ли вчера проходи. Сядай, човече, сядай.
— Спомняш ли си, вроу — каза Раф, като внимателно се настани на големия стол, — онази чудна пееща кутийка, която те развеселяваше, докато работеше в голямата къща в Хайделберг?
— Да, спомням си я — отговори тя. — Обръщаш три пъти месинговия ключ, музиката излиза от вълшебната кутийка и започва да се разнася по тялото ти — добре си я спомням. Но защо питаш, Раф (и тя веднага придоби сериозен вид), ти никога не би хвърлил гулдените ни на вятъра за такова нещо!
— Не, не бих ги хвърлил, но добрият господ вече ми даде безплатна пееща кутийка.
И тримата мигновено се спогледаха уплашено, после погледнаха Раф — дали отново не се беше побъркал?
— Да, пееща кутийка, която не бих продал и за петдесет кесии — говореше настойчиво Раф. — Пуска се, като завъртиш дръжката на една метла, после като светкавица се стрелва и развърта из стаятя — и разнася музиката, докато повярваш, че птиците са се върнали от юг.
— Свети Ба-вън! — изпищя жена му. — Какво ти е, човече?
— Спокойно и радостно ми е, Мейтйъ, това ми е! Попитай Гретел — пеещата ми кутийка — дали са ми липсвали спокойствие и радост през целия ден.
— Така е, мамо! — засмя се Гретел. — И той беше пееща кутийка — моята. Половината време, докато ви нямаше, пяхме заедно.
— Това ли било — каза госпожа Бринкър с облекчение. — Ханс, изобщо не можеш да изядеш такова голямо парче. Е, нищо, момчето ми, доста дълго пости. Заповядай, Гретел, вземи си още едно резенче салам — от него кръвта ще избие по лицето ти.
— О, мамо! — засмя се Гретел и побърза да подаде чинията си. — По лицата на момичетата не избива кръв, там разцъфват рози. Нали разцъфват рози, Ханс?
Докато Ханс се мъчеше да преглътне огромната хапка, за да даде подходящ отговор на това поетично предизвикателство, госпожа Бринкър набързо реши въпроса:
— Е, рози или кръв, за мен е все едно, стига слънчевото ти лице да поруменее. Стига и това, че майка зи е бледа и изглежда уморена…
— Чакай, вроу — намеси се веднага Раф. — Та в момента ти изглеждаш по-свежа и румена, отколкото двете ни деца, взети заедно.
Макар че тази забележка не беше много силно доказателство за бистротата на пробудения отново за живот разум на Раф, тя изпълни съпругата му с голямо задоволство. Й обедът премина по един твърде приятен начин.
След като се нахраниха, поговориха за историята с часовника и обсъдиха загадъчните инициали.
Тъкмо Ханс беше дръпнал стола си и се канеше веднага да тръгне за ван Холпови, а майка му бе станала, за да прибере часовника там, където дотогава го криеха, дочуха шум от колела по замръзналата земя.
Някой почука н едновременно отвори вратата.
— Влезте — припряно каза госпожа Бринкър, като се опитваше бързо да скрие часовника в пазвата си. — А, вие ли сте, господине! Добър ден. Както виждате, нашият татко е почти добре. Беден е домът, в който ви каним, господине, и още не е разтребено от обеда …
Доктор Букман едва ли забеляза извиненията на домакинята. Личеше си, че не разполага с време.
— Аха! — възкликна той. — Усещам, че не съм нужен тук. Пациентът се поправя бързо.
— Как няма да се поправя, господине — извика тя, — след като снощи намерихме хиляда гулдена, които бяха изгубени за нас през тези десет години.
Доктор Букман широко отвори очи.
— Да, господине — каза Раф. — Нека госпожата ви разкаже за това, ние го пазим в тайна, но зная, че можете да си държите езика зад зъбите не по-зле от всеки друг.