Един френски пътешественик с бележник в ръка вижда, че нашият английски приятел Бен си купува поничка от брата на джуджето и я изяжда. Тогава записва в бележника си, че холандците ядат на огромни хапки и че всички те обичат картофи, варени в меласа.
Близо до белите колони има няколко познати лица. Там са Ламберт, Лудвиг, Петър и Карл — невъзмутими и в добра спортна форма. Недалече е и Ханс. Очевидно се кани да вземе участие в надбягването, защото си е сложил кънките — същият чифт, който продаде за седем гулдена. Скоро след това беше започнал да подозира, че кръстницата-фея е тайнственият „приятел“, който ги купи. Като се увери, смело я обвини в това деяние, а тя, понеже знаеше добре, че е изхарчила всичките си малки спестявания за тази покупка, нямаше очи да отрича. И така, отново чрез кръстницата-фея той спокойно успя да си ги откупи. Ето защо Ханс ще вземе участие. Карл недоволствува повече от всякога, но тъй като в надбягването ще участвуват още три селянчета, Ханс не е сам.
Двадесет момчета и двадесет момичета. Последните вече са застанали отпред и се готвят за старта, тъй като ще се състезават първи. Между тях са Хилда, Рихи и Катринка; две-три момичета бързо се навеждат, за да потегнат за последен път ремъците. Чевръсто потропват, за да се уверят, че всичко е наред. Хилда разговаря приятелски с едно грациозно малко същество с червено палтенце и нова кафява пола. А, това било Гретел! Колко различна изглежда с тези хубави обувки, с полата и новата шапка. И Ани Боуман е там. Дори сестрата на Йансон Коли е допусната, но за самия Йансон организаторите са гласували против, защото е убил щъркела и защото миналото лято са го хванали да краде яйца от едно птиче гнездо — по холандските закони това е престъпление.
Нали разбирате, този Йансон Колп беше… Но не мога да ви разкажа историята точно сега. Надбягването ще започне всеки миг.
Двадесет момичета застават в редица. Музиката спира.
Един човек, когото ще наречем „глашатая“, се изправя между колоните и първата съдийска трибуна и прочита на висок глас правилата:
„Момичетата и момчетата ще се състезават последователно, докато едно момче и едно момиче не победи два пъти. Ще потеглят в редица от свързаните колони и ще се пързалят до линията на стълба, после ще завият обратно до началната точка. По този начин при всеки пробег ще изминават по една миля.“
От съдийската трибуна развяват знаменце. Мадам ван Хлек се изправя в павилиона си. Навежда се напред, с бяла кърпичка в ръка. Когато пусне кърпичката, един тръбач ще даде сигнал за старт.
Кърпичката полита към земята. Чувате ли? Потеглиха.
Не, върнаха се обратно. Не били в редица, когато минавали край съдийската трибуна.
Повтарят сигнала. Отново потеглят. Този път няма грешка. Ех, колко бързо летят!
За миг множеството притихва и наблюдава — погълнато от вълнение, стаило дъх.
От редиците на наблюдателите се раздават приветствени възгласи. Ура! Начело са пет момичета. Кой полетява обратно, достигнал граничната линия? Не се вижда. Мярка се нещо червено, до него прелетява нещо синьо, а още по-наблизо — нещо жълто. Зрителите от по-отдалечената страна напрягат очи и съжаляват, че не са заели място по-близо до стълбовете.
Отново се чува вълната от приветствени възгласи. Сега вече виждаме. Начело е Катринка!
Тя минава край павилиона на ван Холпови, следващият е на ван Хлекови. Наведената фигура, която гледа оттам, е като магнит. Хилда прелетява край Катринка и когато минава край майка си, маха с ръка. Още две момичета приближават, профучават като стрели. Какво е това червено и кафяво, което проблесна? Ура, това е Гретел! И тя маха с ръка, но не към украсения павилион. Тълпата я приветствува, но тя чува само гласа на баща си: „Браво, малка Гретел!“ Скоро Катринка с весел смях прелетява край Хилда. Напредва момичето в жълто. Надминава всички — всички освен Гретел. Съдиите се навеждат напред, но не вдигат поглед от часовниците си. Възгласи изпълват въздуха — колоните сякаш се клатят. Гретел е минала под тях. Тя печели.
„Гретел Бринкър — една миля“ — вика глашатаят.
Съдиите кимат. Всеки записва нещо на дъсчицата, която държи в ръка.
Докато момичетата почиват (някои се тълпят развълнувано около уплашената малка Гретел, някои стоят настрани високомерно), момчетата застават в редица.