Сега на момичетата им предстои третата миля.
Каква решителност има в девойчетата, когато застават в редица! Някои са сериозни от чувство за отговорност, други се усмихват полустеснително, полупредизвикателно, но всички са обзети от дух на непоколебимост.
Тази трета миля може да реши надбягването. Но все пак, ако не победи нито Гретел, нито Хилда, останалите също имат шанс да спечелят сребърните кънки.
Всяко момиче изпитва чувството, че този път ще измине разстоянието за половината време. Как само потропват, за да пробват кънките си, как неспокойно опипват всяка каишка — и как накрая се изправят, до една вперили очи в мадам ван Хлек!
Тръбата отново прозвънтява в тях. Разтреперани от вълнение, те се устремяват напред — приведени, но пазещи съвършено равновесие. Всеки светкавичен замах изглежда по-голям от предния. Сега те леко се носят в далечината.
Отново очите се напрягат в очакване, отново звучат викове и приветствия, отново! преминава вълнуваща тръпка, когато след няколко мига четири-пет фигури, откъснали се напред, бързат обратно, все по-близо и по-близо до белите колони.
Коя е първа? Нито Рихи, нито Катринка, Ани или Хилда, нито момичето в жълто — първа е Гретел. Гретел — най-бързият въздушен дух, който някога е летял на кънки. Предишното надбягване тя просто се забавляваше, а сега е сериозна, нещо в нея решително я кара да победи. Подвижната фигурка не прави усилия, но е неудържима — докато достига целта!
Напразно глашатаят повишава глас — нищо не се чува. Няма да им съобщи новост — новината вече гърми сред тълпата: Гретел печели сребърните кънки!
Като птичка тя летеше по леда, като птичка плахо и изненадано се оглежда наоколо. Мечтае да се втурне към закътания ъгъл, където стоят баща й и майка й. Но до нея е Ханс, момичетата също са се струпали. Добрият и весел Хилдин глас звучи в ушите й. От този миг никой няма да я презира. Гъсарка или не, Гретел е призната за Кралица на кънките!
С неподправена гордост Ханс се обръща да види дали Петър ван Холп наблюдава победата на сестра му. Петър изобщо не гледа към тях. Той е коленичил, навел е разтревоженото си лице и припряно оправя каишката на едната си кънка. Ханс веднага отива при него.
— Беда ли се е случила, мънер?
— А, Ханс, ти ли си? Да, свърши се със забавлението. Исках да затегна каишката — да направя нова дупка, — но този ужасен нож почти я сряза на две.
— Мънер — каза Ханс, като междувременно свали едната си кънка, — ето ви моята каишка!
— Не мога да я взема, Ханс Бринкър извика Петър, като го погледна, — макар да ти благодаря горещо. Иди си на мястото, приятелю, след миг ще прозвучи тръбата!
— Мънер. — умоляващо прошепна Ханс. — Нарекохте ме ваш приятел. Вземете каишката, по-бързо! Няма минута за губене. Няма да се пързалям този път — наистина не съм във форма. Трябва да я вземете! — И Ханс, глух и сляп към всякакви протести, промуши каишката в кънката на Петър и настояваше да си я сложи.
— Хайде, Петър — чу се гласът на Ламберт от редицата. — Чакаме те!
— Заради майка ви — умоляваше го Ханс. — Побързайте! Тя ви прави знак да отидете при кънкьорите. Ето, кънката е почти сложена, бързо, закопчайте я! Нямаше вероятност да спечеля. Надпреварата е между младия господин Схомъл и вас.
— Ти си благороден човек, Ханс! — извика Петър, подчинявайки се най-после. Скочи на мястото си точно когато бялата кърпичка падна на земята. Тръбата проехтя — високо, ясно и звънливо.
Момчетата потеглиха.
— Погледнете ги! — извика един як старец от Делфт. — Тези амстердамски младежи надминават всички очаквания!
Наистина, погледнете ги. Всеки от тях е един крилат Меркурий. Каква ли цел преследват така лудо? Ах, да — тичат подир Петър ван Холп. Той е бързоног беглец от Олимп. Меркурий и свитата му крилати братовчеди го гонят по петите. Ще го хванат! Сега беглецът е Карл — преследването става ожесточено; начело е Бен!
Гонещите се завиват обратно, скрити в облак пръски. Облакът приближава. Кого гонят сега? Самият Меркурий — Петър, Петър ван Холп. Бягай, Петър — Ханс те гледа. Изпраща цялата си бързина и сила в твоите крака. Майка ти и сестра ти са пребледнели от очакване. Хилда трепери и не смее да вдигне очи. Бягай, Петър! Тълпата не е полудяла — тя само те приветствува. Преследвачите са по петите ти! Докосни бялата колона — тя ти дава знак, олюлява се пред тебе, тя …
Ура! Ура! Петър спечели сребърните кънки!
„Петър ван Холп!“ — вика глашатаят. Но кой го чува? „Петър ван Холп!“ — викат стотици гласове, защото той е любимецът на околността. Ура! Ура!