— Най-добре да я продаде. Така ще получим повече пари. Жена като нея е в състояние да възпламени дори и владетеля, макар че той отдавна не купува нови робини за харема си.
— Не е наша работа кой ще я купи, Раиз. Ние трябва да я доставим здрава и невредима в ръцете на Хамид Шариф.
С тези думи той подаде одеялото на Шантел и се усмихна извинително. Мехмед избухна в луд смях, когато видя как младата жена грабна одеялото, уви се в него и с отвращение се изплю в краката на евнуха.
ГЛАВА ШЕСТА
Каролайн Дъглас дръпна юздите на буйната си кобила и изчака Дерек да я настигне. Не беше предполагала, че днес следобед той ще я посети и ще й предложи да излязат на езда. Много добре знаеше, че баща й има гости. Но тя побърза да се възползва от удобния случай и облече новия си костюм за езда от тъмносин вълнен плат с красива, силно вталена сатенена жилетка, с който приличаше на палаво момче. Мъжественият стил на костюма, изработен от мъжки шивач, беше изключително модерен, а и Каролайн отлично знаеше колко отива този цвят на възхитителната й червенокоса главица.
Вдигна поглед към Дерек изпод широкополата си шапка и го зачака да се приближи. Със задоволство отбеляза, че годеникът й се справя умело с полудивия жребец, който беше избрал този ден. Той с увлечение развъждаше чистокръвни коне и не малко от най-благородните английски екземпляри бяха произлезли от неговата конюшня. Много от тях разнасяха славата му по конните състезания. Собствената й кобила също беше подарък от Дерек по случай годежа. Каролайн обичаше коня си. Обичаше и Дерек. Но с лека въздишка се замисли за стотен път дали не направи грешка, като прие предложението на най-добрия си приятел.
Не, стига размишления! Вече беше отказала на двама обожатели и това вбесяваше баща й. Не можеше да отхвърли и третия, още повече че той беше Дерек Синклер, граф Милбъри. Тя искаше да се омъжи за него — наистина искаше.
Дерек беше отлична партия във всяко отношение. Двамата бяха отраснали в съседни имения и много добре се познаваха. Баща й го ценеше като свой син. А като се прибавят и очарованието на Дерек, блестящата му външност, мекият му характер… Той беше изключително чувствен, ала това не можеше да бъде отбелязано като слабост, защото целувките му й даваха усещането, че е най-желаната и обичана жена на света. Проблемът беше в умението му да събужда тези усещания в душата на всяка жена, до която се докосваше. А той беше имал десетки жени, и то по няколко наведнъж!
Дерек редовно я осведомяваше за завоеванията си. Когато се влюби за пръв път, Каролайн също сподели тайната си с него. Разказваше му и за всички следващи флиртове. В това отношение двамата нямаха тайни един от друг. Дерек се кълнеше, че ще я направи щастлива, и тя беше убедена, че е в състояние да го стори. Каролайн се надяваше, че след годежа той се е отказал от любовните си връзки. А в тях участваха поне половината момичета в дома на дядо му. Не й се вярваше, че ще й остане верен завинаги, ала това не я тревожеше особено. Имаше нещо друго, което непрекъснато я караше да се съмнява.
Не, не! Тя просто беше нервна като всяка годеница преди сватбата. При двата си предишни годежа също беше треперила от нерви, колкото повече се приближаваше денят на венчавката.
Естествено за това също си имаше причини. Беше й много трудно да вземе каквото и да било решение. Нямаше достатъчно увереност в себе си, за да бъде сигурна в правотата на избора си. Открай време си беше такава.
Именно затова я привличаше най-вече умението на Дерек да дава нещо от себе си, от своята сила и сигурност и на нея. Щом беше приятел на някого, това беше за цял живот. Приятелят му ставаше негова собственост. А може би грешката беше именно там. Каролайн усещаше, че винаги му е принадлежала. Не можеше да си представи как би живяла без него. Затова ли беше казала „да“ — защото не можеше да се лиши от дружбата му?
Не, не! Тя го обичаше, винаги го беше обичала. Е… не винаги. Когато се появи в Англия, тя първо трябваше да свикне с него. Беше шестгодишна, когато го видя за пръв път, а той почти на единадесет. Момчето говореше френски и се държеше странно. Каролайн още не беше започнала да взема уроци по френски и двамата едва се разбираха. Но не след дълго Дерек овладя английския и постепенно тя узна всичко за него. Беше отрасъл някъде в Близкия изток, където баща му бил посланик. Дъщерята на стария маркиз, Мелани, се омъжила за дипломата в чужбина и никога вече не се върнала в Англия. Когато Дерек бил деветгодишен, родителите му починали и той се върнал при дядо си. Тъй като бил единственият мъжки наследник, веднага получил името Синклер.