Само преди седмица Омар без колебание би му предал писмото, което носеше със себе си. Но вчера Джамил го притесни с гневния си въпрос: „Колко души изпратихме вече?“ Какво можеше да отговори Омар? Да каже истината? Броят на пратениците беше толкова голям, че му идеше да потъне в земята от срам. А Джамил непременно щеше да избухне. И без това дълго трябваше да го убеждава, докато се съгласи с предложението му. Идеята беше на Омар и той я смяташе за много добра. Но днес се съмняваше в себе си. Толкова убити — и за какво? Докато писмото даде резултат, всичко можеше да се оправи. Още утре можеха да разкрият убиеца и да го накажат.
Аллах да пази всички — но тази работа трябваше да се свърши. Джамил не беше човекът, който търпеливо би понесъл наложените му ограничения. Постоянната бдителност, мъчителната неизвестност за личността на врага късаха нервите му. Ако беше по-възрастен, сигурно щеше да бъде по-търпелив. Но беше едва двадесет и девет годишен. Преди седем години беше встъпил на трона на Барка като наследник на по-големия си несъщ брат, известен с прозвището Тиранина.
Владичеството на Джамил беше същинска благословия за Барка. Политическата му мъдрост, чувството за чест и справедливост, грижата за благото на поданиците му бяха донесли любовта на цялото население и градът процъфтяваше. Омар беше готов да стори всичко, което беше по силите му, за да опази живота на Джамил. Беше готов да пожертва стотици верни хора, в това число и наивния младеж, който седеше насреща му. Защо тогава се колебаеше?
Омар Хасан хвърли една кесия със злато върху масата и се засмя, когато очите на младия човек неволно се разшириха от изненада.
— Това е за разходите — обясни той. — Достатъчно е да купиш цял кораб с екипажа му. Но той не ти е нужен. По-добре някоя малка, бърза лодка, която ще наемеш само за себе си. — Друга кесия, на големина колкото първата, тупна на масата. — А това е за услугите ти. Ще получиш още толкова, ако успееш. — При вида на занемелия Али усмивката му стана още по-широка, но бързо отстъпи място на сериозна загриженост. — Не забравяй: ако свършиш работата, поне шест месеца не бива да се връщаш в Барка.
Това беше единственото, което Али не проумяваше. Но не се осмеляваше да попита за причината.
— Да, господарю.
— Добре. И не се тревожи по време на отсъствието си за жената, която обичаш. Лично аз ще се погрижа да не я продадат на друг и да се отнасят добре с нея. Дори ако не се върнеш, ще погрижа да се осведомявам за благополучието й.
— Благодаря, господарю.
Нямаше какво повече да си кажат. Омар Хасан безмълвно връчи писмото.
ГЛАВА ВТОРА
Скъпа моя Елън,
Не бих искала да се оплаквам, но ти не отговори на последното ми писмо. Случило ли се е нещо? Да не си болна? Знаеш колко се тревожа, когато не се обаждаш. Сега, когато траурът на племенницата ти свърши, сигурно даваш приеми. Очаквах дълго и интересно писмо с много новини.
Шантел все още живее при теб, нали? Разбира се, защото не е при ония. Вероятно не намираш време да ми пишеш, защото си заета с приготовления за балния сезон. Напълно те разбирам. Шантел е възхитително създание. Сигурно всички мъже наоколо тичат подире й. Има ли при вас подходящи за брак младежи? О, това няма значение, мила. Защото Лондон гъмжи от тях, а тя скоро ще дойде при нас и ще си избере когото иска. С нетърпение очаквам да видя теб и милата Шантел.
Нали познаваш мъжа на дъщеря ми…
Елън Бърг отпусна писмото в скута си и потърка очи.
Толкова уморително беше да се четат излиянията на Мардж Крейг. Елън просто не проумяваше как тази жена всеки път успява да напълни десет-дванадесет страници с чисти глупости. Странно, че единствената учебна година, която бяха прекарали заедно, й даваше повод редовно да съобщава всички светски клюки на бившата си приятелка. Въпреки това Елън ги четеше от край до край. Човек никога не знаеше кога Мардж ще му даде някоя полезна информация.
Тя прегледа бегло следващите листове и очите й се спряха на подчертаното „те“. Мина й през ума, че не беше особено прилично да нарича американските си братовчеди „парвенюта“, поне не в писмата си до Мардж. Ето че приятелката й се чувстваше задължена да им се подиграва на цяла страница. Макар че Елън можеше да се подпише под всяка дума, все пак Мардж нямаше право да се изразява така пренебрежително:
Не се изненадах, че ония се появиха в града рано-рано. Чух, че братовчед ти Чарлз извършил някаква глупост в клуба. Синът му Аарон също не се радва на особено уважение в обществото. И без това постъпиха неприлично, като представиха на бал голямата си дъщеря, макар че всички бяхте в траур. Тази година дори успяха да й намерят годеник. Питам се с какви пари се плаща всичко това, след като цял свят знае, че Чарлз наследи благородническата титла на брат ти, но не и състоянието му. Знае ли Шантел как ония пилеят парите й? Как можа брат ти да обяви за неин настойник онзи коварен човек?