Чарлз беше втори син на вуйчото на бащата на Шантел и баща му беше най-обикновен занаятчия. Дядото на Шантел беше получил благородническата си титла от един признателен монарх, но той имаше достатъчно имоти, които наследи синът му, а после и Шантел. Преди около тридесет години Чарлз беше избягал от Англия, защото го заплашваше затвор за дългове.
Но който го видеше днес, никога не би повярвал в това. Той беше висок, блед и изглеждаше по-стар от четиридесет и деветте си години. Лицето му носеше типичните белези на семейство Бърк: кестеняви коси и сини очи. И той, и всички останали членове на семейството му бяха облечени по най-новата мода. Лицата им излъчваха самочувствие и пренебрежение на новобогаташи.
Червенокосата съпруга на Чарлз, Алис, според сведенията на семейния адвокат била най-обикновена кръчмарска дъщеря, за която Чарлз се оженил, когато бил прислужник и заведението на баща й. Пристигнаха и двете им дъщери: четиринадесетгодишната Марша и деветнадесетгодишната Джейн, безличната външност на които не се променяше дори от червените коси и лешниковите очи, наследени от майка им.
Семейството имаше още една дъщеря, омъжена повторно, която според сведенията на адвоката беше останала в Америка. Синът на Чарлз, Аарон, беше довел със себе си съпругата си Ребека и двете си деца.
В салона на бащината й къща я посрещна още един човек, избран от Чарлз за неин бъдещ съпруг: Сайръс Уулридж, който беше толкова стар, че спокойно би могъл да й бъде дядо.
По време на целия разговор той я преследваше с похотливи погледи. Шантел го познаваше. Имаше имение на четвърт миля от тях и тя често го беше виждала в църква да спи по време на проповедта, а после да досажда на младите дами в църковния двор. Прислужничката й Еми винаги го наричаше стар мръсник.
А първите думи, с които я посрещна Чарлз, бяха:
— Шантел, мила моя Шантел, представям ти твоя годеник, мистър Уулридж. Венчавката е определена за утре сутринта.
Шантел неволно се засмя, толкова абсурдни й се сториха тези думи, но Сайръс Уулридж не се обиди. Усмихна се насреща й, напълно убеден, че утре ще посрещне младата си невеста пред олтара. От погледа му я побиха тръпки и усмивката й веднага изчезна.
Шантел се обърна към вуйчо си. Виолетовите й очи мятаха мълнии.
— Вие се шегувате, сър, но аз не ви позволявам подобни зли шеги.
— Уверявам те, че никога не бих си позволил да се шегувам с тайнството на брака — отговори сериозно той.
Шантел имаше нужда от цялото си добро възпитание, за да не изкрещи.
— В такъв случай ви заявявам, че не приемам предложението на мистър Уулридж.
— Невъзможно е, мила моя — промълви с принудена усмивка Чарлз. После извинително закима в посока към Сайръс Уулридж. — Аз вече дадох съгласие от твое име.
И той обясни, че не е необходимо личното й съгласие. Била още малка и трябвало да се подчини на волята на настойника си.
Това вече беше прекалено. Всички седяха там и наблюдаваха Шантел с коварни усмивки, само Аарон изглеждаше смутен — причината за това тя узна малко по-късно от Еми.
В началото Еми беше дошла с нея в Норфолк, но скоро се беше върнала в Дувър, защото майка й се беше разболяла. Къщата на Елън беше твърде малка за трима, така че Еми отново постъпи на служба в бащиния дом на Шантел и започна да обслужва новите господари.
Вечерта тя занесе в стаята на Шантел табла с ядене и обясни, че семейство Бърк най-сериозно възнамерява да омъжи младата жена още утре сутринта. Разказа й за буйния спор, възникнал по този повод между членовете на семейството. Според Чарлз най-добре било Аарон да се ожени за Шантел и той дори се опитал да го накара да се разведе. Оттогава Ребека и Аарон постоянно се карали.
Но Шантел не се заинтересува особено от тази новина И без това не възнамеряваше да се съобрази с намеренията на Чарлз относно женитбата й. Младата жена кипеше от гняв и изобщо не се опитваше да го крие. Ала нямаше полза от това. Тя беше заключена в стаята си и утре рано щяха да я отведат като жертвено агне пред олтара. Но онези господа много се лъжеха, ако си въобразяваха, че тя ще ги послуша. Утре сутринта нямаше да бъде тук.
Едва в полунощ младото момиче се успокои дотолкова, че успя да вземе твърдо решение за бягство. Минаха още няколко часа, преди да се приготви. Първо, трябваше да напусне незабелязано къщата и, второ, да се скрие някъде на сигурно място. Вече знаеше къде — в пещерите. Още като дете играеше там и беше отнесла най-различни неща, които сигурно бяха още по местата си: одеяла, кремък и прахан, съдове, сбирката си от миди. Най-важното бяха одеялата, защото Шантел възнамеряваше да прекара в пещерите остатъка от нощта и целия утрешен ден, през който Бъркови напразно щяха да я търсят.