Мина доста време, преди Сребърния да заговори отново.
— Не е необходимо да ни заплашваш с копието Гунгнир. Това няма да ти спечели желания резултат. — Той огледа присъстващите. — Всички са съгласни с мнението ми.
— Ама… — Иън искаше да каже, че не бе имал намерение да прави нищо с копието. Преди беше успявал да го подпре, без да разтърсва всичко, а сега…
Само че подобно обяснение би прозвучало като извинение, а публиката не бе от тези, които биха приели едно извинение. Той приклекна и бавно и внимателно остави Гунгнир на мраморния под, заповяда му мислено да не прави нищо и да не разтърсва нищо повече, заповяда с такова силно усилие на волята, че пръстенът на Харбард отново запулсира на ръката му.
Копието остана да лежи пред него. Той огледа спътниците си.
— Каквото и да става — предупреди ги, — не докосвайте това копие дори с пръста на крака си.
Свали ръкавиците и ги пъхна в колана.
— Моля да ме извините — започна тихо — за безпокойството. Не бе сторено нарочно.
— Както и на кея ли? — попита Сребърния Хорсел Тирсон. — И тогава ли бе неволно?
Иън не харесваше Хорсел Тирсон, но това не означаваше, че може да си позволи да го пренебрегва. Това също така не означаваше, че Сребърния нямаше право.
— Напротив, тогава не бе — отвърна той. — Исках да ти докажа, че не съм просто кой да е, стиснал една пръчка. — Надигна глас и се обърна към Масата. — Аз не съм вашият Вречен войн. Но не съм и човек, когото можете да си позволите да пренебрегнете. Вестител съм на онзи, що се нарича Харбард от ферибота. Той смята, че ще започне война между Вандескард и Средните владения, а тази война заплашва мира, който на него му харесва. Струваше му доста, за да ме изпрати да спра тази война.
Хорсел Тирсон скочи на крака.
— Ами ако преценим да не се вслушваме в думите на този… фериботаджия?
— Той ми каза да ви заплаша с Проклятието на Один — отвърна Иън. Протегна ръка към Хорсел Тирсон, повтаряйки необичайния жест, който бе видял от Один. — Той постави ябълка на масата и прошепна нещо в желанието си да…
Отначало на Иън му се стори, че Хорсел Тирсон просто се е отпуснал обратно на стола си.
Но след това мъжът издаде звук, който бе нещо средно между охкане и писък, преви се на мястото си, а спазматичното движение го повали по лице върху Масата с такава сила, че Иън простена съчувствено.
Това не забави нещата; Хорсел Тирсон се срина на пода и тялото му започна да се свива и отпуска също като крак на жаба, докоснат от заряд електричество.
Иън направи стъпка напред, след това прескочи копието и се метна отгоре на Масата, за да се добере по-бързо до другата страна, и никак не се изненада, че Ториан Торсен също бе до гърчещия се мъж, както и Тори. Арни Селмо бе зад тях; той се промуши под Масата и също застана до Хорсел Тирсон.
Сребърния все още се мяташе, когато Иън го сграбчи за туниката, за да предпази вече окървавеното му лице отново да се стовари върху Масата. Арни Селмо изрита столовете, за да не пречат, и двамата се опитаха да притиснат Хорсел Тирсон на земята, а Иън веднага си припомни напътствията на Док Шърв как да се справя с епилептичен пристъп.
Чу се неколкократно потракване на стомана върху стомана и Иън вдигна поглед, за да види, че Ториан Торсен е застанал между него и десетина извадени мечове, докато Тори бе заел позиция, готов да го защитава от другата страна. И двамата Торсен бяха извадили мечовете си и звънтенето им показваше, че вече се води битка, но Иън не видя кръв по остриетата.
С бавни премерени движения Ториан Торсен отпусна меча.
— Тази битка е безсмислена — каза той.
— Не се правете на глупаци — пригласяше Ивар дел Хивал, с висок и отекващ глас. — Те само искат да спрат Сребърния да не се нарани отново.
Гласът на Маги прозвуча над множеството гласове.
— Престанете! — кресна тя. — Те няма да му направят нищо лошо!
Не успяваха да му помогнат кой знае колко, но не му и вредяха. Поне така се постъпваше, когато някой имаше припадък. Не му се пречи на движенията, просто човекът трябва да бъде предпазен, за да не се нарани.
Гърчовете намаляха и Хорсел Тирсон се отпусна на пода. Земята бе лепкава и омазана с кръвта, потекла от носа му.