Сребърният камък [bg]

Той се разсмя.

— И ако откриеш някой, който ти харесва повече, той ще бъде изключително поласкан, че си отхвърлила Иън Сребърния Камък, убиеца на гиганти, заради него, нали така?

— Разбира се. — Тя кимна. — Но този някой трябва да е изключителен. Не бива да забравям, че може да дойде момент и ти да се осъзнаеш, нали така? Да знаеш, че за теб винаги ще има място във Вътрешните земи.

— Надявам се да мога да се отбивам често.

— Това би било чудесно — отвърна тя. — Не обещавам да те чакам, но… както вече казах, той трябва да е изключителен човек. — Тя погали корема си. — Няма да имаш нищо против ако имам дъщеря без теб, надявам се.

Мисълта за друг мъж в леглото й притесни Иън много повече, отколкото би искал, но какво да се прави.

— Не, няма проблем — каза той.

— Лъжеш — разсмя се тя. — Толкова си странен в някои отношения.

— Това ще ти липсва.

Тя кимна отново.

— Да, ще ми липсва. И аз ще ти липсвам.

Той я целуна лекичко по устните.

— Това вече не е никаква лъжа.

— Дали мога още веднъж да ти напомня какво ще ти липсва?

— Това би било прекрасно. — Иън й подаде ръка.

Тръгнаха обратно към сградата и се качиха на втория етаж, където бяха спалните на Иън и останалите.

Всички бяха вече будни. Арни и Тори прибираха багажа, а Маги, Ториан и Ивар дел Хивал седяха пред огъня, стиснали по една чаша димящ чай.

— Добро утро — каза Маги. — Добро утро и на теб, маркграфиньо — усмихна се тя. — Надявам се да не проявя прекалено нахалство, като те поканя на чай тази сутрин, преди да си тръгнем. Мога да ти разкажа някои неща за твоя… приятел.

Марта се усмихна.

— Това ще бъде чудесно.

— Моля ви. — Иън вдигна ръка. — По-късно — настоя той. — Бихте ли ни извинили?

Той се обърна и последва Марта в спалнята с надеждата да не се е изчервил прекалено много.

После, когато тя бе в прегръдките му, вече нищо не го интересуваше.

Когато стигнаха на върха на хълма, Средището бе останало далече под тях, забелязаха черна птица да се спуска на спирали от синьото небе. Тя стресна коня на Тори — той си бе избрал своенравна черна кобила — докато спокойният кон на Иън бе навел глава и не забеляза нищо дори когато птицата кацна на дебел клон над тях.

— Поздрави — каза тя. — Дойдох да отнеса вест на тоз, що чака. Да научи за вашите победи, да чуе за вашите подвизи. Без колебание ми кажете туй, що трябва да знам. Винаги готов съм да изслушам разказа ваш.

Иън огледа останалите един по един и се учуди, че всички чакат той да заговори. Дори и Арни, който държеше Мьолнир със същото внимание, с което Иън прикрепяше Гунгнир.

Нямаше защо да лъжат. Хугин или Мунин щяха да докладват на Харбард докъде са стигнали.

— Сигурен съм, че той вече е чул — започна Иън, — че сме живи. Сега сме се запътили към Брода на Харбард.

Щеше да е грешка те да носят диаманта от Брисингамен. Да, трудно можеха да изрекат намеренията си направо, нищо че носеха и Мьолнир, и Гунгнир, но тук щеше да им дойде на помощ малка хитрина.

— Закълни се, че ще отнесеш този диамант на нея, не на него — каза Иън.

— На него носим само мисъл и спомени — изграчи птицата. — Кажи „Отнеси го на Фрея“ и тъй ще сторя аз. Отдавна служа като честен вестоносец. Много преди теб.

Птицата наведе глава.

— Може да се наложи да дадеш на приятеля си Хоузи малко време. Той…

— Орфиндел? — прекъсна го Тори. — Хоузи? Истинският ли? Сигурен ли си, че е жив?

Птицата тръсна пера.

— Не твърдя това, въпреки че го видях улисан в работа едва вчера вечерта, но може вече да се е свил и умрял, въпреки че с нищо не показа подобно намерение.

Маги наведе глава на една страна.

— Говорим за нашия приятел Хоузи, не за Харбард или някой друг превръщенец.

— О! — рече птицата и сведе глава, за да я имитира. — Ти ме нараняваш, много даже. Казах, че приятеля ви аз видях, но аз не твърдя туй, що не е истина. Така да бъде.

— Занеси го на Фрея — каза Иън. Метна диаманта във въздуха. Ако Хугин или Мунин можеха да бъдат спрени от Один, за да не предадат скъпоценния камък на Фрея, това вече щеше да се е случило с рубина.