Но ето че тук си бе като у дома, и това му се стори странно.
— Колко странно — каза Ивар дел Хивал, сякаш прочел мислите му. Той бе едър мъж, висок почти колкото Иън и сигурно точно два пъти по-як, белозъбата му усмивка бе искрена и широка на фона на щръкналата брада, толкова черна, че чак синееше.
— Това е наистина много странно, млади Силвърстоун, как е възможно да ти липсва този малък град — каза той и гласът му прогърмя като звука на голяма басова тръба. Изглеждаше смешен в обичайните за местните хора дънки и карирана бархетна риза, скроена специално за обемното му шкембе. На Иън все му се струваше, че в следващия момент ще се появи в черната ливрея на Пламенния род, обточена с оранжево.
— Място, където те харесват, ценят и чакат с нетърпение, а на теб ти липсва. — Ивар дел Хивал се разсмя и плесна с тежката си месеста длан рамото на Иън. — Колко странно. Следващото ще бъде да откриеш, че след като не си ял половин ден, си нещо малко гладен, или пък топлото меко легло ще ти се стори неудобно, когато клепачите ти тежат, или ако цели дванайсет дни не си получавал никакви ласки, оная ти работа е нещо малко щръкнала, след като си погледнал, докоснал и усетил до себе си красива жена, изпълнена с желание — каза той.
Ториан Торсен се разсмя, отвори багажника, извади плик с покупки и го подаде на Дейви Ларсен.
— Не намерих обикновени витамини, затова ти купих обогатени с минерали — каза той. — Надявам се, нямаш нищо против.
— Чудесно — каза Дейви. Остави внимателно плика на земята и пристъпи към бронкото с протегнати ръце.
— Няма нужда, достатъчно хора сме, за да разтоварим — каза Торсен. — Трябва да прибереш месото за хамбургерите във фризера, ако няма да го правиш днес, а сладоледът ще се стопи. Най-добре тръгвай към вас.
— Май си прав. — Дейви кимна и вдигна плика. — Благодаря, че ми напазарува. Бележката вътре ли е? Добре, ще ти напиша чек и ще ти го донеса по-късно.
Торсен кимна и веднага забрави за Дейви. Подаде два плика на Иън, за да ги отнесе в кухнята, а Арни, Ивар дел Хивал, Док Шърв, Хоузи и Торсен го последваха. Всеки от тях бе стиснал по два плика, с изключение на Хоузи, който носеше само един. Багажникът на бронкото се изпразни веднага и под зоркия поглед на Хоузи продуктите бяха бързо разпределени в шкафовете, в огромния хладилник в кухнята на семейство Торсен и във фризера с капак в мазето.
Торсен изнесе въглища и газ в задния двор и запали барбекюто, а Иън и останалите примъкнаха столовете си.
— Така — каза Ивар дел Хивал и се настани на стола си, сплел пръсти на огромния си корем, — как ще желаеш да стане?
— А?
— Връщаш се по-рано, което според мен означава, че нямаш търпение да потеглиш за Тир На Ног и да продължиш търсенето. — Ивар дел Хивал се протегна. — Ако питаш мен, предлагам да потренираш фехтовка с Ториан дел Ториан още около половин година, изкуството да стреляш с лък с Орфиндел и моите трикове, но…
Иън сви рамене.
— Аз не бързам.
Уреждането на работите му се получи дори по-лесно, отколкото си бе мислил. Д’Арно го бе уволнил от клуба по фехтовка, след като не се бе явил на работа, а в училище си пусна молба за отпуска, защото вече бе пропуснал часове. Наложи се само да попълни някакви документи. На Иън не му бе приятно, че са му обидени, но и нямаше как да обясни защо е изчезнал така изведнъж, затова оставаше само вариантът с официална молба за продължително отсъствие.
Имаше неколцина приятели, не особено близки, с които му се искаше да си вземе довиждане, но пък нямаше как да им каже, че смята да поеме по Скритите проходи към Тир На Ног, за да търси скъпоценните камъни от Брисингамен.
А, да, оставаше и онова гнусно изчадие, което му се водеше баща, но с него Иън нямаше какво да си каже.
Най-трудното бе превръщането на четирите раници, пълни със злато, в пари в брой, но той просто ги остави на Карин Торсен, а тя вече бе вършила подобно нещо навремето, с откраднатото от бъдещия си съпруг злато. В отлично оборудваната работилница в мазето на семейство Торсен буквите и печатът на Пламенния род изчезнаха и монетите се превърнаха в малки кюлчета, от които постепенно и предпазливо щяха да се отърват, ако се налагаше дори в продължение на години.
Иън не бързаше да си тръгва. Тори и Маги обикаляха някъде из Европа, Тори — натоварен с почти непосилната задача да съобщи на Маги, че следващия път няма да тръгне през проходите с тях.