— Добре.
Тя му обърна гръб.
— Фрея?
Спря и отново го погледна.
— Да?
— Благодаря ти.
Тя кимна.
— Пак заповядай, мой Сребърни камъко.
Когато тя се прибра, Иън отново остана сам.
Извади пръстена, който граф Пел Пелсон му бе подарил, и го нахлузи на безименния си пръст.
Ставаше му, не идеално както пръстена на Харбард, но и той не притежаваше магически свойства.
Иън отново огледа как двете ръце, поддържащи камъка, се бяха свили около зеления камък. Може би, за да напомнят, че съдбата на света е в ръцете на мнозина, а същевременно всеки я държи в своята ръка. Това бе нещо, което си струваше да се запомни, и може би бе добре да носи този пръстен на лявата си ръка, ръката, по-близо до сърцето.
Само още малко време, каза той.
Още малко време ще отдели за себе си с Фрея и Арни. След това Иън щеше да поеме през Скритите проходи, но преди това по пътя смяташе да спре на хълма на Боин. Все още пазеше ябълковата семка в кесията, а Боин сигурно щеше да се зарадва на едно-две ябълкови дървета. Щеше да я попита.
— А след това — прошепна той на себе си, — след това ще се прибера у дома.