Ивар дел Хивал кимна.
— Аз не разбирам защо си ядосан, докторе. Това, че Орфиндел е различен от човешката раса, не е за учудване. Все пак той е от Стареите. Те не са хора, както и вестрите. Но защо се ядосваш?
— Защото — продължи Шърв, — аз съм много добър в работата си и обикновено се справям, без да се притеснявам, че няма изход. Никак не се трогнах, когато трябваше да съобщя на Отър Ларсен, че ако не спре да пие, черният му дроб ще му види сметката, както и стана, не се трогнах, докато ракът бавно стопяваше Ефи Селмо, а единственото, с което можех да помогна, бе да облекча болките й, защото друго беше невъзможно. Най-доброто, което мога да направя за чуканчето на Дейви Ларсен, е да го накарам да го маже с еусерин. — Той вирна пурата. — Всичко това има смисъл за хората, а когато не разбирам нещо, когато се налага, насочвам пациентите си към тесен специалист или в Гранд Форкс, или дори в Майо. А Хоузи ме остави да му направя изследвания и аз нямам никакво понятие как да постъпя. Да оперирам? Какво да оперирам? Мозъкът ли? И как да го направя? Да му изпиша нови лекарства ли? — Той отново дръпна от пурата. — Ще ми се да опитам смесена терапия — може да уцеля точното съотношение между Дилантин и Тегретол с някои нови хапове и да се надявам, че така състоянието му ще се позакрепи, но това си е работа за специалист, а според мен в целия Среден запад няма специалист с достатъчно опит, за да излекува един Старей.
— Това е самата истина — кимна Ивар дел Хивал. — Само че това не е причината за тревогите ти.
Док измърмори нещо нечленоразделно.
— Става по-лошо. Не откривам физически промени, но колкото повече зачестяват припадъците, изследванията показват, че състоянието му ще продължи да се влошава, и то значително. — Той разпери ръце. — Но наистина няма нищо различно — след всяко изследване се натъквам на поредната аномалия, която се оказва обичайна за него. Единственото, което се променя са припадъците, а те определено се влошават. Нищо не ми идва наум. Днес можех да викна хеликоптера от Гранд Форкс и щях да го викна, ако не бяхме успели да овладеем припадъка, но не съм сигурен, че те щяха да постигнат нещо повече.
Карин упорито гледаше настрани.
Иън въздъхна. Значи затова е искала той да се върне по-рано.
А ти какво очакваше? Че ще те повика, за да завържете любовна връзка под носа на съпруга си ли?
Не. Беше го накарала да си дойде, да направи нещо. И той знаеше не по-зле от нея какво е това нещо.
— Остава още една възможност — каза Ивар дел Хивал. — Едва ли някой от хирурзите на вестрите ще бъде в състояние да постигне кой знае какво, но това все пак е възможност. Само че едно е да ближеш рана, а съвсем друго да отвориш главата на някой и да му ровиш в мозъка, докато се оправи. Въпреки това силите му ще се възстановят значително в Тир На Ног, а това може да е повече от достатъчно.
Имаше и още нещо, което трябваше да се свърши в Тир На Ног. Хоузи имаше двама приятели на Брода Харбард, мислеше си Иън, а те и двамата притежаваха умението да лекуват.
Наричаха се Харбард и Фрида. Това бяха Один и Фрея. Фрида бе жената с дарбата да лекува, тя бе изцерила Хоузи от раните, нанесени от мразника, тя бе възстановила силите на Иън, след като довлече умиращия Хоузи от планината. Може би нейното докосване бе пазило Хоузи здрав в Тир На Ног. Ако действително бе така, значи щеше да подейства отново.
Иън потри длани. Докато бе теглил носилката, дланите му не бяха просто покрити с мехури, а разкървавени, инфектирани, а тя само за една вечер ги излекува и той отново бе в прекрасно здраве, раните изчезнаха, дори белези не останаха.