След като завърза обувките, Иън свали шпагата от стената. Щом я стисна, го прониза тръпка, но тя не бе неприятна.
Иън напрегна внимание. Вдигна шпагата за поздрав, спусна бързо маската пред лицето си, след това свали острието и се отдръпна, щом Торсен нападна, без дори да се е прикрил зад маската си.
„Майната ти, учителю Ториан“ — помисли си той и в същия момент реши, че не може — не, това не бе истина, не би приел несериозно Ториан единствено защото по-възрастният мъж не си бе спуснал маската. Само че Иън не искаше да го нарани в очите, докато тренираха.
Двамата се доближиха и Иън започна с любимия си ход, сиксте, след което отпусна върха и насочи нисък удар, който профуча покрай шпагата на Торсен и го докосна по прасеца, а при отдръпването си успя да отбие рипоста на противника.
Торсен се ухили.
— Браво — каза той. — Очаквах да започнеш с обходен удар, но ти майсторски ме подведе. — Гласът му прозвуча спокоен и невъзмутим, въпреки че през всичкото време търсеше слабост в отбраната на Иън, а върховете им се сблъскваха с мелодично звънтене, докато най-сетне Торсен атакува и отбеляза точка високо на ръката, с която Иън държеше оръжието, точно преди ударът на младежа да го докосне по лявата буза в мига преди да парира острието на Торсен.
Възрастният мъж изръмжа от болка, Иън се поколеба за момент, прекалено дълъг момент, в който Торсен поднови атаката, отби острието на Иън и го остави незащитен, неподготвен, дори без опора за отстъпление.
Острието на Торсен докосна гърдите на Иън и младежът пробва нападение в последната минута, използвано само веднъж преди това: изтласка се назад, краката му поддадоха, тупна тежко по гръб на пода и остана без въздух, но не успя да възпре острието на мъжа да отбележи точка с прецизно попадение в гърдите, точно над сърцето. Поне вдигна шпагата в права линия, така че Торсен щеше да се наниже на нея, ако не бе спрял атаката си навреме.
— Добър опит — каза Торсен и свали шпагата, за да подаде ръка на Иън и да му помогне да се изправи. — Бях решил, че си загубил тренинг след ваканцията, но старите ми очи не ме подведоха, работил си — сигурно със сабльор.
Иън се усмихна и прие предложената ръка. Бе по-силна, отколкото неговата щеше да стане, а мускулите на китката изглеждаха стегнати, здрави, не като на фехтовчик, но това бе само за да го вдигне от пода.
— В Басетер открих клуб по фехтовка и направих няколко сеанса — каза Иън, докато вдигаше маската.
— Нали не си ги учил на свободен стил? — попита Торсен.
— Не съм — отвърна Иън и вдигна шпагата. Изправи се. — Започваме ли отново, този път и двамата с маски. — Червената резка на бузата на Торсен, където го бе пернало острието на Иън, се открояваше все повече. Ако бе с Убиеца на гиганти, щеше да го прореже чак до скулата и да направи близнак на белега от другата страна на лицето на Торсен.
— Както кажеш.
Иън си наложи да се съсредоточи, но успя да спечели само една от следващите няколко точки, а Торсен отново пое ролята на наставник и накара Иън отново да преиграе ударите им на бавни обороти, стъпка по стъпка, като спираше, за да преразгледат различните възможности и възможностите на възможностите.
Торсен непрекъснато го фаулираше или заради стъпка, направена накриво, или заради замах, започнат частица от секундата по-късно от необходимо или напротив, прекалено прибързано, или заради загуба на равновесие.
Буквалният превод на това, което Торсен наричаше „свободен стил“ на английски, на берсмолски означаваше „стратегия“. Принципно под „стратегия“ се разбираше продължителен двубой със саби, с отбелязване на точки на принципа на схватките с шпаги и забрана да се бележат точки непосредствено след постигната победа, като по този начин се подчертаваше необходимостта да се предпазиш дори след като си нанесъл удар.
Всяка школа във фехтовката бе произлязла по свой си начин от дуелите — двубоите с рапири водеха началото си от мъже, които не се примиряваха само с пускането на първа кръв; началото на боя с шпаги бе поставено в един по-малко див век, когато повечето дуели са приключвали при първа кръв, когато едно докосване е било достатъчно. Свободният стил — стратегията — бе започнала с поддържането на уменията, превърнали войните от Средните владения в най-известните бойци от единия до другия край на Тир На Ног, а по-късно от схватките, с които се уреждали правни въпроси и въпроси на честта в петте Градища, където всяко попадение служело да забави опонента, да го принуди да се откаже поради загуба на кръв, схватки, в които никой от противниците не се отказвал единствено защото кръвта му била по острието на съперника.