Иън коленичи до носилката.
— Мислиш ли, че ще ти подейства добре, ако преминем? — Що за тъп въпрос? Иън много добре знаеше, че силите на Хоузи са значително по-големи в Тир На Ног, а и друг избор просто нямаше.
— Къде ще преминавате? — изръмжа Шърв.
— Тихо, докторе — изръмжа на свой ред Ивар дел Хивал. — Младият Силвърстоун знае какво прави, също както ти си наясно, когато става дума за хирургия и обща медицина.
Хоузи понечи да каже нещо, но от устата му излязоха само неясни вопли.
— Каквото и да смятате да правите, правете го по-бързо — каза Арни. — Като гледам, май няма къде по-зле да става.
— Да. — Иън се отпусна на лакти и колене до пътеката за фехтовка. Предишния път, когато преминаха, Хоузи бе свършил всичко, освен това не Иън, а Хоузи притежаваше умения да отваря скрити ключалки, от които Тори разбираше доста повече, отколкото Иън. — Кажи на Тори, че ще оставя следа като скаутите, в случай че реши да тръгне след нас.
— Щом искаш, въпреки че не виждам защо да го прави — каза Ториан Торсен и клекна, за да му помогне. — Оставих му карта за брода на Харбард.
Иън кимна.
— Две крачки пред мен, а? Добре.
— Не мислите ли… — Карин Торсен замълча. — Искам да поговоря с теб насаме, Иън. Моля те.
Той усети очите на останалите, вперени в гърба му, и я последва през антрето към пералното помещение.
Тя отвори уста, а след това я затвори.
— Трябва да те помоля за една услуга. Моля те, не позволявай на съпруга ми да тръгне с теб.
Той не знаеше какво да каже.
— Решението му не зависи от мен. Хоузи е… искам да кажа, че е бил с…
— Хоузи ми е много скъп от толкова отдавна, че вече губя следите на времето — прекъсна го тя. — Само че се страхувам и аз… мен ме е страх да остана тук сама, без Ториан.
Щеше да му е много по-лесно да я убеди, ако неотдавна глутницата Чеда не бяха нахлули в къщата посред нощ и не я бяха завлекли полугола и окървавена през друг Скрит проход към Тир На Ног.
Иън се зачуди защо той не изпитва страх. Не че очакваше с нетърпение да се върне в Тир На Ног — или всъщност очакваше? Беше се върнал оттам преди половин година и вероятно тъкмо това бе проблемът. Е, на това лесно щеше да му се намери лек, а и той нямаше особена нужда от помощта на Ториан.
Ръката му напипа ефеса на Убиеца на гиганти.
— Всичко е наред. Ще го помоля да остане.
— Не. Той няма да те послуша, ако просто му кажеш; трябва да настояваш. — Тя направи крачка към него. — Моля те — продължи тя. — Не му позволявай да ме остави сама. Никога не съм се преструвала на герой, защото не съм, Иън. Докато бяхме в Тир На Ног, се налагаше да се държа смело, това ми костваше толкова много и… Напълно безполезна съм в такива неща и не се преструвам. Не мога… моля те. Моля те.
Тори и Маги не бяха разказали нищо подобно на Иън, но в момента младежът не бе в настроение да спори. Карин знаеше по-добре от него колко изплашена е била и Иън не я винеше.
— Ами… — Той разпери ръце. — Аз ще…
Не си спомняше да е пристъпвал към нея — никога не би посмял да започне нещо с майката на Тори, със съпругата на Ториан, но кой знае как стана така, че тя се озова в прегръдките му, топла, разплакана на рамото му, а близостта й го притесни заради леката дреха, с която бе облечена.
Той отдръпна ръце, за да не посегне към нея. Винаги бе намирал майката на Тори за невероятно привлекателна, но какво, по дяволите, ставаше тук?
— Добре, добре — каза той и сви юмруци. — Ще му кажа. Ще стане както искаш.
Тя се отдръпна.
— Благодаря ти — прошепна тя, а гласът й бе тръпнещ шепот.
Тя, изглежда, дори не забеляза, че и той трепереше като лист.
Иън се върна бързо в залата за фехтовка, полагайки невероятно усилие да спре треперенето.
„Идиот — каза си той, — мисълта, че ще пълзиш през Скритите проходи, не те плаши, а губиш самообладание, щом една красива жена те докосне. Ако те беше целунала, сигурно щеше да се напикаеш.“
„Я млъквай — каза си той. — Това ще го мислиш по-късно?“
— В думите на Карин има смисъл — каза той, а именно че ако една хубавица в късо халатче ти ревне на рамото, си готов да направиш каквото й скимне — ще възникнат проблеми, ако Ториан дойде.