Предложи на Иън ментов бонбон Алтоид — младежът отказа с бързо поклащане на глава; бяха прекалено силни за вкуса му — след това лапна няколко ментови дражета, подобни на хапчета, затвори кутийката и я пусна в скута си.
— Има два вида пилоти — каза Грег, докато се протягаше, за да включи спускането на колесника и нервно потропваше с пръст по трите зелени светлини, докато най-сетне се появят. — Тези, които кацат, без да намаляват ускорението и…
— Тези, които не кацат така.
— Неее. Тези, на които ще им се наложи — каза той, намали скоростта и посочи първо една, а после и друга скала. — Затова застрахователните компании ни искат толкова пари за всички подвижни елементи по машината. Така, всичко е наред. — Той наведе носа надолу и намали още скоростта. — А ние… кацнахме. — Самолетът подскочи веднъж, след това се раздруса по неравния асфалт.
Грег го остави почти да спре, преди да обърне, така че да е готов за излитане, и едва тогава угаси двигателя.
След рева на мотора тишината в малката кабина бе почти оглушителна.
— Май успяхме — каза Грег и се ухили.
Иън вече си бе разкопчал предпазния колан и отвори вратата. Беше по-лека, отколкото би трябвало. Това им бе странното на тези малки самолети — металният корпус бе с дебелината на старовремските кутии за бира. Самолетът изглеждаше прекалено лек, прекалено нестабилен, за да успее да изпълни задълженията си.
„Но пък това — каза си Иън — важи и за мен.“ Усмихна се широко.
Покатери се на крилото и се спусна на земята. Грег го последва с умел подскок.
Иън си пое дълбоко дъх, докато заобикаляше от другата страна, към товарното отделение, отдръпна се леко, за да има място Грег да отвори. Не изглеждаше сигурно, като например вратата на кола, и Иън се страхуваше, че ако посегне, може да изскубне бравата.
Пилотът се пресегна и подаде на Иън натъпканите черни кожени сакове, всички от един комплект, предназначени лесно да влизат под седалката на самолет или пък в отделението за багаж над главата, а след това взе и евтината брезентова торба, в която младежът държеше всичко необходимо за фехтовка.
И за сразяване на гиганти. Е, ако човек имаше желание, можеше и това да нарече част от екипировката за фехтуване.
— Искаш ли да ти пазя нещата, докато стигнеш в града и вземеш кола? — попита Грег. — Бая път е, ако никой няма да дойде да те посрещне.
Иън поклати глава.
— Неее. Ще оставя багажа на сянка в хангара и ще повървя пеша. — Беше невероятно колко бързо успя да свикне с манталитета в малкото градче. Само преди шест месеца нямаше дори да му мине през ум да остави саковете просто така, както не би му минало през ум да си зареже някъде портфейла. — Няма нужда да чакаш, освен ако не решиш нещо друго и не останеш да вечеряш с нас. Пържените пилета на Карин Торсен и бисквитите й са невероятни. — Иън усети как устата му се напълни със слюнка, когато си представи как захапва хрупкавата кожа и разкъсва сочното месо. Дали защото тези пилета бяха хранени с жито и бяха от фермата на Хансен, дали заради подправките, които Карин избираше, или просто благодарение на някаква магия, но бяха невероятни.
Глупости. Тя по принцип готвеше добре, а дори пилето да беше недопържено или направено на гумена подметка, младежът все едно щеше да очаква с нетърпение вечерята.
Най-важното бе, че се връщаше у дома.
— Много ми се ще, но трябва да върна самолета. — Грег залости задната врата и каза приятелски. — Следващия път, става ли?
— Може. — Иън посегна към портфейла си. — Колко ти дължа за горивото?
— Ами… — Пилотът се намръщи. — Използвахме към сто четирийсет и пет, сто и петдесет литра насам. Ако вятърът се задържи, ще ми отнеме към час и половина, може би сто и десет литра на връщане. Ще използвам служебната си карта и ще го купя по долар на литър.
— Става. И много благодаря. Вземи да го напълниш догоре. — Иън извади осем двайсетачки от портфейла си и му ги подаде. — И благодари на Джейк от мен. Следващия път, когато се върна, ще те заведа на вечеря.
— Дадено. — Грег натъпка банкнотите в дънките си, качи се отново в самолета и заключи вратата.
— Да внимаваш — извика той през прозореца. Закопча предпазния колан и извика: — Дръпни се! — преди да затвори малкото прозорче и да включи двигателя.
Иън вече бе пренесъл багажа на сянка в главния хангар. Пусна го на земята, за да помаха.