„Имай търпение, момче, имай търпение“ — помисли си той. Дъщеря му бе маркграфинята, бъдещата маркграфиня, но момчетата трябваше да се оженят, за да се сдобият с титли. Херис бе градски страж в една от областите — родителите на невестата му бяха абдикирали в негова полза, а Хралф бе сгоден за графиня някъде по границата. Вече няколко от дребните благороднички душеха около Агловейн, но това си бе напълно разбираемо: момчето бе постигнало неповторим стил и — в името на Тир! — бе влязло в редиците на Тирсон едва на петнайсет. Още няколко битки, още няколко доказателства за качествата и непоколебимостта му, и той сигурно щеше да успее да се ожени поне за графиня. Граф Агловейн Тирсон — звучеше прекрасно. Дори макграфството беше възможно за него, дори нещо повече — или за него, или за Бурс.
Голямата стая бе студена и проветрива, дори в средата на следобеда, дори когато и в огромната камина бумтеше огън, и в двете по-малки. Един маркграф, разбира се, трябва да седи на централното място на масата, където огънят ще топли гърба му. Това им бе проблемът на проклетите замъци — в тях ставаше или прекалено горещо, или прекалено студено. Беше срамота, че колибата на един селянин с огнището, на което се готвеше, е по-удобна, отколкото домът на благородника.
Слаб, добродушен на вид, войник в зелена ливрея, обточена със златно, характерна за Вътрешните земи, чакаше търпеливо до вратата. Името му бе… Дейбур, май така се казваше? Или нещо подобно. Маркграфът никак го нямаше с имената.
— Поздравявам те, Дейтер — каза Агловейн Тирсон и се постара да не се усмихва разбиращо на баща си. На Агловейн тъкмо това му беше работата, да защитава баща си дискретно и незабележимо, а хубавото бе, че той приема изключително сериозно задълженията си на Тирсон, както и на син на Ерик Тирсон.
— Яздих дълго и уморително — започна Дейтер, — за да ви съобщя, ваша чест, че както предполагахте, пътешественици са посетили човек, на име Харбард, и трима от тях тази сутрин са се насочили на запад.
— Към Вътрешните Земи ли? Към Центъра ли? — прекъсна го развълнувано Бурс.
— Не мога да кажа. — Войникът поклати глава. — Единият носи копие, което притежава необикновени свойства. Ще бъдат наблюдавани.
— И пазени — каза маркграфът студено и замислено. — Ако се налага.
Освободи вестоносеца с махване на ръката.
Щеше да е прекрасно, ако Бурс успее да спечели ръката си в битка с Владенията, но имаше и други възможности. Ако този от ферибота, Харбард, бе, който маркграфът отдавна подозираше, един ден вестоносецът му щеше да бъде Вреченият войн.
Нима денят бе дошъл?
Нима маркграфът сам бе предизвикал всичко това?
О, Тир, бащице наш, нека бъде така.
Обърна се към Агловейн:
— Помоли маркграфинята да ме удостои с присъствието си тази вечер. Ще вечерям в покоите си. Ти ще седнеш на челно място на масата в Голямата зала.
Предстоеше обсъждането на въпроси и планове, а това трябваше да стане на четири очи. И освен това, покрай всичките им останали задължения, на маркграфа рядко му оставаше време, за да бъде насаме с Марта, а пък след като я оженеше, щеше още по-рядко да има възможност да се наслаждава на това удоволствие.
Удоволствията бяха част от живота на благородниците, а тъкмо с тях той свикна с неподозирана лекота.
Агловейн кимна, поклони се и тръгна.
Маркграфът се обърна към Бурс.
— Можеш да прекараш останалата част от следобеда в тренировки — каза той. — Аз отивам да пиша поезия.
Обърна се и се отдалечи с бавно достойнство.
Правилата и традициите трябваше да се спазват. Нямаше да е прилично да потрие доволно ръце — метал в метал — и да изкрещи от радост и задоволство.
Глава 8
Малки предателства
От Ню Йорк до Чикаго, после с бърза крачка, почти на бегом през тунелите на О’Хеър, за да не изпуснат следващия полет с Обединени линии за Минеаполис — Маги и Рик Фос от Ладера Тревъл бяха преценили, че най-бързият начин ще бъде да се качат на полет на Обединените със 727, да се прехвърлят на О’Хеър и след това да изчакат следващия директен полет на северозапад — наложи им се да тичат чак до другия край на летището (Защо ли винаги ставаше така, че изходът, който ти трябва, е толкова далече?), а в Минеаполис се прехвърлиха за Гранд Форкс.