— И каква е тази уговорка? Между другото, наричай ме Мини. Ториан още ми казва „госпожо Хансен“ но до много скоро ми беше ученик и на двамата така ни е по-удобно. Нали не греша, Ториан?
— Не грешите, госпожо Хансен — отвърна веднага Тори без следа от ирония в гласа. Тя бе просто една възрастна жена, която нито би искала, нито би му направила нещо, но щеше да си остане учителката от гимназията, надвесила се над бюрото също като развилнял се гигант.
— Та каква е тази уговорка с родителите ти? — обърна се тя отново към Маги.
— Че ще им казвам това, което смятам, че трябва да знаят, а те ще ме обичат и ще ме подкрепят, независимо какво правя — обясни тя. — А според мен едва ли ще са във възторг, ако научат какво правим, дори и да ми повярват, което… майка ми поне няма да ми повярва, дори и да види всичко със собствените си очи. А баща ми е…
— Психолог.
— Клиничен психолог — уточни тя. — Не изследва движението на плъхове по разни там стъклени тунели, той лекува хора. Обикновено чува неща, които изобщо не са за вярване.
Мини кимна.
— Същото важи и за учителките, можеш да ми вярваш. Как успя да постигнеш това споразумение?
— Сила на характера — отвърна тя.
Тори се опита да разбере защо майка му ги гледа толкова лошо и защо Маги не казва цялата…
Ами, да, разбира се. Майка му бе в стаята. Май историята не бе за нейните уши.
— Със силата на характера може да се прекали — намеси се преподобният Опегорд. — Затова моята Емили я нарича тази сила „магарешки инат“. — Изпусна няколко облачета дим от лулата и се обърна към мама. — Лесна работа. Според мен — а ми се струва и според Мини? Нали, Мини? Струва ми се… аз не разбирам защо лъжеш, Карин.
Стаята изведнъж стана по-студена.
— Нямам никаква представа, какви ги говориш, Дейвид Опегорд — каза мама, здраво стиснала устни. — И никак не ми е приятно да ме наричат лъжкиня в дома ми. Изобщо не ми е приятно да ме наричат лъжкиня в собствения ми дом.
— Тогава седни и ни обясни, Карин — обърна се към нея Мини с тих спокоен глас. — Моля те, седни.
Докато пристъпваше към масата, позата й напомни на Тори за татко, когато подхождаше към пътеката за фехтовка: отпуснал тежестта си на предната част на стъпалата, леко приведен напред, готов да се отбранява преди още схватката да е започнала. В клуба по фехтовка в училище отначало малко подиграваха Тори за позата му — но той така бе научен — поне докато не се захвана със свободния стил.
— И какво, според вас, трябва да обяснявам? — попита тя.
— Много неща. — Опегорд поклати глава. — Прекалено много неща. — Ти си от най-умните и компетентни хора, които познавам, Карин, а си и най-светският човек в Хардуд.
— Много ти благодаря.
— Стига — каза Мини и я погали по крака. — Остави го да се изкаже.
— … Само че когато Хоузи се разболя — продължи Опегорд, — се оказа, че ти не можеш да намериш Тори, и това силно ме изненада.
— Но това беше идеята — намеси се Тори. — Искахме да се откъснем от всичко. Ваканцията…
— … беше прекъсната — започна Мини и прекъсна невъзмутимо Тори, — едва след като Иън Силвърстайн го отпратиха с Хоузи.
— Е, Карин? — Опегорд повдигна рунтавите си вежди. — Не се ли сети по-рано да се обадиш в Американ Експрес?
— Не, не, разбира се. — Тя поклати глава. — Изобщо не се бях сетила. Това не беше очевидното разрешение.
— И ти не действаше по този начин — каза той. — Имам предвид, че не действаше очевидно. Много хитро, типично в твой стил, Карин, да решиш, когато ти изнася и когато не ти изнася да си компетентна.
— Това — заяви Мини Хансен, — е стандартна тактика от наръчника с хитрини на младите жени, Дейвид. Ако си достатъчно привлекателна, дори малко безпомощна, мъжете ще си счупят краката да ти осигурят каквото искаш. — Усмивката й бе заредена с искрена топлота. — Някога и аз бях почти толкова красива.
— Аз… не знам какво да кажа — заекна мама. — Струва ми се, намеквате, че съм застрашила живота на Хоузи, единствено за да… — тя разпери ръце — защо?
— Естествено. — Маги плесна с длан по масата толкова силно, че чиниите подскочиха. — Трябваше да се сетя досега. За да задържиш сина си на сигурно място, разбира се. — Тя се обърна към Тори. — За това е била цялата работа. Тя не е искала той да отведе баща ти, но не е искала и ти да заминаваш. Само че Иън може да бъде жертван. — Тя погледна мама право в очите. — Каква наглост. Как можа? Съвсем искрено те питам, как можа?