— Може би си прекалено критична — каза Мини. — След като родиш едно дете, ще се чувстваш различно. Едно е да изложиш себе си на риск, съвсем друго е да изпратиш детето си да се бори с опасностите. — Обърна се към Карин. — Това не е първият път, когато от нас се иска да рискуваме живота на някого от синовете ни, Карин.
— Но…
— Да, знам. Той е твоят син. Другите също имат синове, Карин — изтъкна тя и очите й се насочиха към нещо много далече от настоящето, но това бе само за миг. Когато заговори отново, устните й бяха строго стиснати. — И аз имах син.
— Не одобрявам тактиката, но е точно така. — Опегорд поклати глава. — Иън Силвърстайн няма семейство, което да се тревожи за него, и това е едно от нещата, привлякло го тук. Майка му е починала отдавна, баща му не желае нито да го вижда, нито да го чува, защото вече е прекалено голям, за да го използва за емоционална боксова круша. — Той отново изпусна облаци дим с лулата, без дори да забелязва, че вече е загаснала. — Затова момчето може да бъде жертвано.
Преподобният Опегорд наруши тишината.
— И какво ще правим сега?
— Не можете да изпратите Тори. Та той е още момче.
— Мамо!
Маги покри с длан ръката на Тори.
— Моля те, мълчи. — Обърна се към майка му. — Той вече не е малкото ви момченце, госпожо Торсен.
— Би трябвало да си по-загрижена да намалиш пораженията, Карин — започна Мини Хансен. — Какво, според теб, ще каже бащата на Ториан, когато разбере?
— Ще настоява да замине и той — заяви с безизразен глас Карин, загледана в кафето си, сякаш отгоре плуваше мазно петно. — За него това ще бъде въпрос на чест. Иън бе… шампионът на Тори. А дълг на Ториан е да защити сина си. Преди успях да го убедя да не тръгва и той дори не се усети, че имам и друго наум, освен собствената си безопасност. — Тя вдигна очи. — Трябва да измислим нещо, Мини, Дейвид. Искам да кажа…
Не. Мама не би…
— Мамо, искаш да кажеш, че Иън и Арни могат да бъдат изпратени…
— Не си позволявай да ми говориш по този начин, Ториан Торсен — сопна му се тя. — Може и да не съм съвършена, но се старая, доколкото мога.
Тори не бе чувал този глас, откакто тя го хвана, шестгодишен, да се опитва да налучка комбинацията на оръжейния сейф; тогава се разкрещя, а след това така го напляска, че той потръпна при спомена.
Маги поклати глава.
— Ще имаш нужда някой да те придружи — каза тя. — Аз съм този някой. — За момент се замисли. — Ще ми трябва пишеща машина или компютър с принтер. — Погледна Опегорд. — Ще пуснете ли едно писмо от Източния бряг? Така че да пристигне.
— Разбира се. Щом се налага. — Той никак не се изненада от молбата й. — Конкретно място ли имаш предвид?
— Бангор. Щата Мейн. Или поне близо до планината Катадин. Двамата с Тори сме срещнали друга двойка на връщане от Европа и сме решили да прекараме останалата част от годината из Апалачите. Ще прекъснем училище за една година, но после ще наваксаме.
Опегорд поклати глава.
— Ще те помоля писмата да се две. В едното можеш да лъжеш колкото си искаш. Само че в другото да е написана цялата истина. Ако родителите ти пристигнат да те търсят, може в един момент да се окажат на моя праг.
Тя поклати глава.
— Няма да ни има само няколко седмици. Предполагам, че Иън е съвсем добре, и че тази Фрея, по която е така безпаметно… — Тя се поколеба за момент, за да намери любезната дума. — … Увлечен, да, точно така, увлечен… тя ще ги върне живи, здрави и така натъпкани с ябълкова пита, че едва ще могат да вървят.
— Тогава защо трябва някой да ходи? — попита Карин. — Щом всичко е толкова безпроблемно и безопасно…
— Ако си мислиш, че е толкова безпроблемно и безопасно, Карин — обади се отново Маги, сякаш тя бе по-възрастната, която наставляваше по-младата, — защо ще се опитваш да попречиш на Тори да замине? А ако не е чак толкова безопасно, тогава едно беззащитно на пръв поглед момиче, което умее да върти меча, ще бъде добре дошло. Отново.
— Ти просто не разбираш. Тук, той е моят син. Там, е негов син. Наричат го Ториан Предателя. Нито един човек в Средните владения няма да си мръдне пръста, за да го защити, а всички в Тир На Ног се страхуват от славните мечоносци от Стоманения род.