— При това с право — обади се гласът на татко. Набитата му фигура бе изпълнила рамката на вратата, а светлината зад него не позволяваше да се види ясно лицето му.
— По-голямата част от приказките — продължи той, — са истинско преувеличение, не всичко, разбира се, но ние сме специалисти и сме най-добрите в това, което вършим. — Поклати бавно глава и се приближи до мама. — Мин асклинг — каза той, — така не се прави, и ти го знаеш много добре. — Повдигна брадичката й с ръка. — Според мен Маги е права и страховете ти са до голяма степен неоснователни, но остава и въпросът какво да правим ако двамата с Маги грешим.
На Тори не му хареса особено начинът, по който баща му каза „двамата с Маги“. През цялото време се бе чувствал като някаква резервна част. Татко и мама, и Маги се бяха били сами с вълчите чеда; Тори може и да беше син на баща си, но Маги бе негов боен другар, връзка, скрепена с кръв.
— Освен това — продължи татко, — остава и въпросът за честта. Не само на Иън сме длъжници, но и на Хоузи. Той ми е бил приятел повече от двадесет години, а там, където съм отрасъл, това се приема много сериозно.
— Както и тук, в Хардуд — вметна Мини Хансен, без да изпуска нито един бод. — И ти го знаеш прекрасно.
— Не исках да те обидя, Мини — каза той.
— Само че аз се обидих, Ториан Торсен. — Вдигна поглед към него. — Много добре знаеш, че зимата се връща всяка година и ни го напомня. Зимата винаги е била студеното опасно чудовище в низините, Ториан. Налага се да разчиташ на съседите си, за да сразиш чудовището, не да се криеш, за да не се окажеш случайно следващият погълнат. — Погледна мама, но този път нито в гласа, нито в очите й имаше мекота. — Според мен, млада госпожо, трябва добре да си помислиш дали искаш да живееш в малкото ни градче, поведението ти стана прекалено градско за вкуса ми. — Тя изсумтя многозначително. — Щом си започнала да приемаш приятелите си просто за едно удобство, значи отдавна си прекрачила границата на добрите съседски отношения.
Лицето на мама си остана неразгадаема маска.
— Няма да се извинявам — каза тя. Обърна се към татко. — Ако смяташ да тръгваш, идвам с теб.
— Не, не тръгваш с мен — възрази с тих глас той, почти шепнешком, както ставаше винаги, когато въпросът не подлежеше на обсъждане. — Тори ще им бъде достатъчен за заложник. Аз трябва да… ще му защитавам гърба, няма да мога да се грижа и за теб. — Ако бе разгневен, не пролича нито по изражението, нито по гласа му. — Според мен, притеснението на Карин от завръщането на Чедата е малко преувеличено…
— Или просто един удобен начин да те задържи тук — допълни Маги.
— … но не и невъзможно. Поверявам жена си и дома си на теб, Дейвид Опегорд — каза официално той.
Опегорд кимна и се надигна.
— Ще се справя. Ще се обадя на Док и Боб Орстед. И на Джеф Бйерке — добави той след малко.
Татко се изправи, събра пети и се обърна към Маги.
— Маги, имаш ли желание да ни придружиш?
— Желание ли? — Тя поклати глава. — Не. Настоявам да ви придружа.
— Значи искаш тя да те придружи, а мен не? — Мама стисна устни.
— Мин асклинг — заговори татко, пое ръката й и я повдигна към устните си. — Ти си моя съпруга. Държа на теб и те уважавам, и когато дойде времето да загърбим всичко това, ще ти поверя и въпросите, свързани с честта, както съм ти поверил всичко останало.
— Само че ти си ми съпруга, а когато Маги срази с меч Чедата, тя се превърна в мой… свертбур, мой боен другар.
Тя не отговори на тези думи.
Татко стисна рамото на Маги.
— Добре тогава. Да те приготвим. Малко работа по някои от официалните рокли на Карин и ще можеш да минеш за майстор шивач, а те много се ценят във Вандескард. — Обърна се отново към Карин. — Уменията ти с иглата и конеца са по-добри от моите, но ще слушаш какво ти казвам.
Тори никога не бе чувал баща си да говори така на майка му, а и мама определено не бе свикнала. Погледът й се задържа на него дълго, толкова дълго, че Тори понечи да каже нещо, но премисли и замълча, когато и Маги, и преподобният Опегорд, и Мини Хансен го погледнаха строго.
Най-сетне мама кимна и сведе очи към пода.
— Както кажеш, Ториан, както кажеш.
— Добре. — Той се обърна към Тори. — Провери си багажа, да си готов за тръгване веднага след вечеря. Ще поспим малко и заминаваме. — Отново се обърна към мама, пое ръката й и я изправи. — С теб има много неща, за които трябва да поговорим, жено.