— Невинността е монета само с една страна.
Арни изсумтя.
Слязоха от конете пред главната порта, край подвижен мост и четирима от войниците поведоха конете по една пътека, която завиваше някъде зад крепостната стена, а останалите придружиха Иън, Арни Селмо и Ивар дел Хивал вътре, ботушите им потропваха в такт по яките дървени греди на подвижния мост.
След като бе прекарал известно време с Тори и Хоузи, Иън бе започнал да се заглежда в местата, където хитрият човек би направил тайник, може би някой капан, но опит не му бе необходим, за да забележи причудливите форми на водоливниците по стените, най-вероятно монтирани там, за да се излива през тях горещо олио върху пробилите защитата чак до това място.
Сподели наблюденията си с Ивар дел Хивал, който му се закани с пръст.
— Знаеш ли, млади Силвърстоун — отвърна му той на английски с мила усмивка, — или както там се наричаш, едно е да забележиш някоя интересна подробност от вандестийската архитектура, а съвсем друго да обсъдим положението й, когато става въпрос за настъпваща армия. Това е нещо, което силно би изнервило придружителите ни. — Той посочи с широк замах всичко наоколо, жест напълно несъвместим с нещата, които говореше.
— Я виж ти! — Арни поклати глава. — Тук всички говорят английски.
Ивар дел Хивал кривна глава на една страна.
— Доколкото знам, никой не говори. Готов съм да проверя, да не би да се окаже, че го говорят със същата лекота, с която и ти започна да говориш берсмолски. — Той поклати глава. — Не само Орфиндел може да ти даде тази дарба за езици.
Главният вход — масивна порта от огромни древни греди, прикрепени една за друга с въжета, с дебелината на човешка китка, заковани с парчета метал и стъкло — бе затворен, но тесен пасаж ги отведе настрани и войниците поведоха Иън и останалите по тесен тъмен коридор.
— Тук ми се струва познато — каза Ивар дел Хивал и подаде багажа си на Арни, за да се провре през един особено тесен завой.
— Да — отвърна Арни. — Все едно че се раждаш.
— Това е стара шега от младостта ти — каза Ивар дел Хивал, — но не това имах предвид. Този пасаж е също като пасажните входове в Градищата. Едва ли е чак толкова сложен, но искрено се съмнявам, че този замък е строен от Обречения строител.
— Така е. Строен е от съпруга на майката на майката на моята майка. — Агловейн Тирсон спря на три крачки пред вратата. — Сега внимавайте.
Двайсетина почернели метални шипове с различна височина, от трийсет до деветдесет сантиметра, бяха монтирани към касата на вратата. Тирсон използва прибрания в ножницата меч, за да бутне тези от лявата страна, а един от войниците му стори същото с тези отдясно.
Иън пристъпи и се озова под златните лъчи на залязващото слънце.
Не си бе представял как ще изглежда замъкът отвътре. Земята бе грижливо поддържана и парцелирана, дървета — някои огромни — бяха засадени навсякъде, с изключение на тесен просек покрай стената. Едно поточе се виеше през тревата и се изливаше в езеро в самия северозападен край, където плуваха лебеди, поне десет, някои навеждаха глави и ги вадеха от водата, стиснали в човките мятаща се риба. Десетина, може би дванайсет деца тичаха и крещяха край езерото, а докато Иън ги наблюдаваше, едно дребно момиченце в бяла туника се подхлъзна на някакво зелено петно, което Иън реши, че е курешка на лебед. Тя се плъзна с краката напред в езерото, но изскочи бързо сред пръски и смях.
Резиденцията, квадратна триетажна сграда бе на върха на полегат хълм. Според първоначалния замисъл е била квадратна, а по-свежите на цвят източни и западни крила очевидно са били добавяни допълнително.
Агловейн Тирсон спря на поляната пред главния вход.
— Налага се да оставите оръжията си тук — каза той. — Маркграфът не позволява непознати да влизат въоръжени в присъствието на маркграфинята.
Иън се замисли за момент. Никак не му се искаше да се разделя с Убиеца на гиганти и имаше чувството, че Один няма да е възхитен, ако остави копието му тук навън. Но около тях имаше прекалено много стражи и сега едва ли бе най-подходящият момент да спори.
Затова, внимателно и бавно, той насочи острата страна на Гунгнир към земята и го натисна силно, така че копието се скри под земята.
— Погрижете се никой да не го докосва — каза той. — Опасно е.
Разкопча колана на меча и го остави на тревата, така че да докосва копието. Ивар дел Хивал също разкопча своя колан и понечи да го остави до копието, но се спря навреме; подаде го на Иън, за да го остави до своя. Раниците също останаха на тревата, а след бързо претърсване, по-скоро потупване по дрехите, Агловейн Тирсон ги поведе през арковидния вход, по тъмен коридор към стабилна дъбова врата.