Така, значи никакъв флеш, но Бурс Ериксон ще се постарае да действа бързо, за да обърка и унизи Иън.
Лявата ръка на Иън бе отметната назад и встрани, с леко заоблена длан. Иън се възползва от всички предимства, големи и привидно незначителни: лявата ръка, на височината на главата му, придаваше допълнителен баланс и стабилност, а когато я спускаше надолу при пряко нападение или балестра, щеше да разчита на малко по-голямо ускорение и баланс, които да вложи в атаката…
„Хайде, скапаняко, атакувай ме!“ — помисли си той.
В повечето случаи фехтовките с рапири бяха за идиоти, а първият от двамата, който направеше грешка, губеше. Всяко движение можеше да се окаже грешка — в това отношение фехтовката с рапира бе също като живота.
Пристъпваха един към друг, докато Бурс Ериксон, прекалено нетърпелив да приключи с всичко, направи неочаквана малка полукрачка, за да приближи Иън, и тогава скъси разстоянието с бърза балестра, пробвайки светкавичен удар по острието на противника. Май това бе добър начин да се изявиш в дуел; докато контролираш острието на опонента, той няма как да те нарани. Само че Иън очакваше подобен ход и парира от сиксте в кварте, а след това бързо отби чуждото острие, но без да атакува. Това бе отлична стратегия за началото на мача, когато ти трябва време, за да изпиташ техниката на противника.
Бурс Ериксон не се впускаше в очевидни движения; бързият ремиз, с който продължи атаката, бе отлична техника, както и начин да отбележиш точка, преди противникът да е завършил своя рипост, но това бе техника, характерна за фехтовчиците, не за дуелистите.
В истински дуел, след подобен ход, и двамата биха останали със забодени в гърдите оръжия.
Заради пропуснатия удар, острието на Бурс Ериксон попадна встрани; Иън се престори, че изпълнява висок удар, след това нападна ниско с протегната ръка и докосна противника си точно в колана.
Иън се оттегли с бързо пестеливо движение, което бе много удобно, когато фехтовчикът е решил да контролира разстоянието с опонента, а сетне без всякакъв проблем парира следващото нападение на Бурс Ериксон, като остави остриетата кръстосани.
Иън бе решил да изчака още малко, преди да премине в атака, но мускулите и нервите му имаха друго мнение по въпроса: той се освободи, отби чуждото острие и се протегна за удар по централната част на тялото на Бурс Ериксон, като при отстъплението си отново кръстоса острието си с него.
Бурс Ериксон успя да насочи слаб удар към външната страна на ръката на Иън, но младежът парира успешно и продължи с нова атака, отбелязвайки още веднъж удар по централната част на тялото.
Иън отстъпи и вдигна оръжието си за поздрав. Задържа го така, докато Бурс Ериксон, засрамен, само повтори поздрава.
— Много добре, господине, почти успяхте да докоснете ръката ми.
Бурс Ериксон повтори поздрава на подигравка и зае поза.
— Отново.
Иън се впусна напред, след това изпълни бърза подвеждаща атака, която точно както смяташе, нямаше да достигне гърдите на Бурс Ериксон, дори и да не се бе защитил както трябва — просто другият младеж беше сравнително далече. Последва очакваният рипост, а Иън изпълни цяло завъртане, последвано от париране, което за малко не обезоръжи противника. Той отби острието, нападна, отбеляза докосване и се отдръпна.
Поклати глава. Искаше да го обезоръжи — защото, както у дома, така и тук, противникът не е победен, докато оръжието му не докосне земята — и да го перне няколко пъти преди рапирата да издрънчи на земята, но многогодишните тренировки го бяха направили консервативен.
Добре, не беше никак зле. Сега, най-сетне си позволи да се усмихне. Кимна на Бурс Ериксон.
— Мисля, че това беше достатъчно.
Умишлено насочи поглед към острието.
„Следващия път, тъпако — опита се да му изкрещи наум той, — ще те обезоръжа, а ако си въобразяват, че си засрамен след тази загуба, чакай да видиш как ще се почувстваш, когато оръжието ти прелита над главата, преди да се озове в краката на красивата съпруга на баща ти. Какво ще кажеш?“
Но тук си каза думата наученото от Ториан Торсен: победи противника, но не го унижавай. Победата ти носи достатъчно, а унижението ще ти се върне някой ден.