Той подхвърли шпагата и я хвана за ефеса от горе на долу и я върна на слугата вестри, след което се извърна към Бурс Ериксон. Иън плесна няколко пъти с ръце, също като дилър на блекджек, който демонстрира, че не държи чипове, и протегна дясната си ръка.
— Добър двубой — каза той с усмивка. Да печелиш по подходящ начин, бе нещо, което всеки, който искаше да изкара пари от преподаването на фехтовка, трябваше да умее до съвършенство.
— Благодаря. — Ръкостискането на Бурс Ериксон бе по-стегнато, отколкото трябва, а усмивката му не бе искрена. Сигурно си мислеше, че е сразен, но така и нямаше да разбере как стана.
Техническият термин бе „декаданс“. Дуелите с рапири бяха възникнали, когато двубоят се е водел до смърт, а рана, нанесена в триъгълника от раменете до слабините, бе сигурен начин да убиеш някого.
Двубоите с шпаги бяха започнали при сблъсъците до първа кръв, като раната бе нанесена независимо къде, и Иън съвсем не се учуди, че един вандетийски благородник е обучен да нанася раните по същия начин, както и дуелистите от Родовете.
Иън щеше да се представи добре в истински дуел, но можеше и да не се представи. Години наред му бяха необходими, за да стане добър с рапирата, а времето, прекарано с Ториан Торсен и Ивар дел Хивал, съвсем не бе достатъчно, за да овладее свободния стил, и още дълго нямаше да може да е значим противник на опитен дуелист. Някои от уменията щяха да са му от помощ, но не всички.
И тъй като Бурс играеше по правилата на Иън, той нямаше почти никакъв шанс, докато Иън щеше да се справи прекрасно, ако бе играл по правилата на Бурс. Младежът кимна към Ивар дел Хивал. Едрият мъж тук му бе от по-голяма полза, отколкото само да крепи носилката.
Беше победил. Защо тогава имаше чувството, че е играл покер с белязани карти?
— Така — каза маркграфът — доказа, че си изключителен с меча, това е наистина прекрасно, но така и не ми даде причина, поради която да те изпратя в Средището на Масата, за да представиш искането.
„Тогава защо беше всичко това, макграфе?“ — помисли си Иън, но не попита на глас. Не беше ли това неизказаното обещание зад тази схватка, че ако…
— Нека да обсъдим въпроса на масата тази вечер — каза маркграфинята и хвана под ръка маркграфа. — Искам да чуя още от този толкова… интересен млад мъж.
Иън се изненада, когато маркграфът кимна.
— Много добре, Марта — каза тихо той. — Иън Силвърстайн, ти и Ивар дел Хивал ще ни удостоите с присъствието си тази вечер и, разбира се, ще останете тук през нощта — каза той и погледна многозначително Бурс Ериксон. След това посочи Арни. — Ако искате и слугата да ви придружава, ще го нахраним в покоите ви.
Иън бе готов да негодува, но очите на Арни проблясваха развеселени от предположението на маркграфа, че е слуга, така че преди още Иън да е решил какво да каже по въпроса, Арни вече излизаше от стаята в компанията на двама слуги вестри, а Ивар дел Хивал заговори:
— Много любезно от ваша страна, маркграфе — каза Ивар дел Хивал. — За нас това е голяма чест. — Изправи се сковано, с ръце, прибрани до тялото, и се поклони прецизно, след което погледна Иън строго, за да го подкани да направи същото.
— За нас е част — повтори Иън. Тъкмо отвори уста да каже още нещо, въпреки че не бе съвсем сигурен какво да бъде, когато бе прекъснат от викове, разнесли се отвън.
Било момченце, разправяха, въпреки че вече не бе ясно. Единственото останало бе овъглен къс смрадливо месо със стърчащи бялнали се кости.
Било просто едно малко момченце, което докоснало копието, след което пламнало като ослепително заблестял факел.
Никой не беше видял как точно се е случило, въпреки че навън бе имало достатъчно присъстващи.
Някакво момиченце, на четири или пет, продължаваше да плаче, триеше очите си и непрекъснато повдигаше ръце пред погледа си, сякаш за да се увери, че все още може да вижда. Друг, войник с мокри от сълзи очи, вече си бе възвърнал зрението дотолкова, че да приближи до Агловейн Тирсон и да му прошепне нещо на ухото.
Иън докосна мехура на ръката си.
— Как…
Тежката ръка на Ивар дел Хивал го стисна за рамото.
— Да не си продумал и дума — прошепна той. — Нито дума, казвам ти. — Обърна се към маркграфа. — Агловейн Тирсон ще ви каже, че Иън Силвърстайн го предупреди никой да не го докосва — каза той. — Не сме искали да навредим на никого.