Той се оттласна от стената и залюля хамака, изтърси се тромаво от него, но успя да скочи на късите си яки крака.
Изплю огромна противна храчка на опакото на ръката си, покрита със старчески петна, и се избърса в одеялото. Лицето му бе сбръчкано от възрастта, а брадата — мръсно сива. Беше стар и едва ли му оставаше да живее още дълго; възрастта на вестрите проличаваше едва към края на живота им.
— Наричам се Дурин от Боклуците — каза джуджето — близки неизвестни, умения не притежавам, изкарвам си прехраната, като изхвърлям нощните гърнета и на богати, и на бедни и прокопавам отходни канали под къщите и на бедни, и на богати, за да ги свържа с каналите извън стените на селото. — Последва нисък поклон. — И ви предлагам услугите си, Уважаеми.
— Млъквай, Дурин — обади се друг. — Валин ги е довел за нещо; не искаш ли да разбереш защо?
— Лично аз — намеси се друг, — работих много допреди малко и ще поспя. — Той се превъртя в хамака си, уви се в продраното одеяло и веднага захърка.
Валин изпъна гръб.
— Искам да ви кажа на всички, че Уважаемият е приятел…
— Да, да, да, всички много добре знаем, че Уважаемите са ни приятели — прекъсна го Дурин. — Дневно време ми правят страшна услуга, като ми позволяват да изнеса техните…
— … приятел на Бащата на всички Вестри! — кресна Валин.
Всички замълчаха. Стана толкова тихо, че Тори чу бълбукането на котлето над огъня.
— Това — започна Дурин, — е друга работа, не е ли тъй. — Той се заклати към татко и го огледа внимателно. — Чува се, че преди години Бащата на всички Вестри бил заключен в тъмна стая, измъчван и телом, и духом, за да издаде онуй, що знае.
— Да — кимна татко. — Така беше. Бе завързан с въже от вътрешностите на бог.
— Ммм… чува се, че един приятел го освободил и двамата избягали. — Той сведе глава на една страна. — Не се съмнявам, че той е доверил на този близък свой приятел, като благодарност, как да докаже, че е той, ако му се наложи.
Също както и на пазара, татко отново се наведе и прошепна нещо на ухото на Вестрито.
Дурин веднага се изпъна.
— Това е вече друго — каза той с равен спокоен глас и сарказмът изчезна без следа. — Какво ще искаш ти от мен, приятелю на Бащата на всички Вестри? Да разрежа ли корема си, за да затопля уморените ти нозе?
Татко се разсмя.
— Няма да бъде необходимо. — Сви рамене, за да свали раницата, отвори я, порови вътре и извади пакет пушено телешко. Погледна към бълбукащото котле. — Моля ви да се нахраним заедно, докато ми разкажеш за онези, които са минавали тъдява. Трябва да знам всичко — кога са дошли? Къде са? С кого са разговаряли?
— Аха — кимна Дурин. — Иън Сребърния Камен, онзи що мнозина наричат Вреченият войн. Той и приятелите му минаха през селото, придружени от отряд, воден от Еднорък. Толкоз малко са ни новините, а слуховете се множат.
— Искам да чуя всичко.
Дурин плесна четири пъти с ръце.
— Ставайте, лентяи. Ставайте на часа. Валин, помогни ми да вдигна тези търтеи. — Той протегна ръка и разтърси един от хамаците, после още един, удари шамар с опакото на ръката си на джудже, което още не се бе събудило.
— Казах да ставате, всите — ревна Дурин и разтърси четвърти. — Дошъл е приятел на Бащата и със спътниците си ще ни удостоят да споделят вечерята и знанията ни. — Изправи се и в същия момент смрадливият старец с хлътнало чело се преобрази в достоен представител на вида си. — Дори боклуци като нас имат чест. Може и да сме помияри, да пренасяме дърва, вода и мръсотия, но си оставаме Синове на Вестри.