Затова изправя Адамс пред съдебните заседатели и го пита защо е стрелял толкова много пъти, защо е трябвало да изпразва пълнителя. Адамс се опитва да се държи любезно, да отговаря честно и казва:
— Господине, така са ме учили.
— Ааа — казва мъжът, — значи са ви учили да убивате осемнайсетгодишни момчета, като ги прострелвате по седем пъти в гърдите. И къде ви научиха така?
— В армията на Съединените Американски Щати.
— Армията, значи?
— Да, господине — отвръща Адамс.
— Да не би тогава — продължава адвокатът — а ти не забравяй, че в този момент се води войната във Виетнам, — да сте от наемните убийци на президента Джонсън? — Според мен в този момент адвокатът усетил, че шансовете му за победа излетели през прозореца. Имам предвид, че съдебни заседатели от Вирджиния е малко вероятно да осъдят бивш войник, застрелял един черен мръсник, който е нахлул в апартамента му през прозореца.
Тогава Адамс се изправил гордо. — Не, господине — отвърнал той, — аз съм от наемните убийци на Хари С. Труман, господине. — Арни вдигна глава. — Разбираш ли какво имам предвид?
— Не съм сигурен. — Иън се усмихна и се постара да отговори небрежно. — Значи е прострелял крадеца седем пъти.
По изражението на Арни младежът разбра, че се е провалил на изпита. Понечи да се обърне.
— Арни, моля те, спри. Съжалявам.
Арни се обърна с изморена усмивка.
— Няма нищо. Май прекалено много приказвам. Така е, когато си живял толкова дълго. — Махна небрежно с ръка. — Старците говорят прекалено много и вършат прекалено малко.
Отдалечи се, а в този момент изглеждаше стар и грохнал, както отдавна не се бе случвало.
Марта се приближи към останалия сам Иън, стиснала брат си Бурс под ръка. Бурс не бе разменил и десет думи с Иън по време на пътуването; и въпреки че Иън бе направил всичко възможно другият младеж да не се чувства неловко, той очевидно се чувстваше точно така.
Тя бе сменила дрехите от пътуването с нещо много по-непрактично, с рокля, която сякаш бе направена от едно-единствено парче коприна, може би трийсет сантиметра широко, прехвърлено през едното й рамо, като оставяше другото голо, след това увита многократно около тялото й до над коленете. На гърдите й бяха прехвърлени няколко пласта, докато на корема имаше само един. Платът се държеше благодарение на брошка на бедрото, може би бе случайност, че както бе застанала, брошката се намираше само на сантиметри от пръстите му, сякаш го предизвикваше да я свали.
— Брат ми Бурс — каза тя тихо с толкова спокоен и копринен глас, че Иън усети, че се подготвя заговор, — иска да те помоли за нещо.
— Тогава нека помоли.
Бурс кимна, стиснал с длан ефеса на меча. С тази ръка трудно щеше да успее да го изтегли и да започне бой, но бе сигурен, че има хора, които бяха отработили подобно движение и можеха да изтеглят меча си достатъчно бързо.
Само че в този случай Иън не бе особено притеснен. В държанието на момчето нямаше враждебност.
Бурс Ериксон се изправи.
— Моята… маркграфинята каза, че ще ме имате предвид като един от придружаващите ви лица, когато се изправите пред Болката.
Болката ли? Иън се намръщи. Това бе церемонията, която войните смятаха за невероятна чест и в която бяха готови да изгубят лявата си ръка, за да се издигнат в братството на Тирсон.
Сега единственото му желание бе Ивар дел Хивал да е до него, за да се намеси, но тъпият дебелак бе чак на другия край на баржата.
Най-добре тогава да хваща бика за рогата или да го нацели между рогата или каквато там беше глупавата метафора. А най-доброто е да се държиш естествено.
— Ами ако ти кажа, че не възнамерявам да се изправям пред Болката? — попита Иън. — Тогава за какво би ме помолил, Бурс Ериксон?
— Ако? — Ноздрите на момчето се разшириха. — Ако кажеш подобно нещо, ще те нарека страхливец или ще предположа, че на мястото, откъдето идваш, те смятат за толкова долен, че не би си позволил да сложиш металната ръка на Син на Тир.
— Аха — Иън се усмихна. — А ти знаеш ли как Тир си е изгубил ръката, Бурс Ериксон?
— Всяко дете познава разказа — отвърна той. — Боговете завързали вълка Фенрис и казали, че това е само игра, въпреки че искали да пленят псето чак до свършека на света. Само че той успявал да разкъса всички окови, с които го връзвали. Най-сетне обаче измислили нещо, от което нямало да успее да се освободи, и поискали да опитат.