Нямам представа какво се е случило с истинския Хоузи, но според мен не бе нито времето, нито мястото да го казвам пред него, не и след като вие двамата се чувствахте толкова удобно.
Сега вече ми е ясно, че невинаги можеш да си сигурен какво точно са намислили така наречените Старей, въпреки че част от намеренията им са очевидни. Той не искаше да тръгваме след Иън и се опита да ни подведе. Което означава, че той се притеснява да не оплескаме нещо от онова, което е планирал.
Така че нека се опитаме да го разберем правилно.
Искам да изкажа едно предположение. След като не успя да ни заблуди първия път, той можеше да опита да ни спре по друг начин. Но мисълта ми е, че след като оръжието над вратата липсваше, той нямаше желание да се изправи срещу вас двамата, при положение че сте запасали по един меч, закален с кръвта на самия Хоузи. Нали той уби истински бергениз с меча на Иън, спомняте ли си; много добре знае какво може да направи с подобно острие, а едва ли се съмнява, че Хоузи е направил и на вас двамата по един такъв меч.
Не, рискът просто е бил безсмислен за него.
Сега ми хрумна нещо, може да е бил скрил Хоузи някъде и не е искал да го дразни, като ни убие или като убие вас двамата. Ще разберем, но няма да е точно сега. Сега ни предстои проблем, който трябва да бъде решен.
И така, какво знаем със сигурност? Той не иска да вървим насам, убеден е, че ние тримата можем да прецакаме намеренията му, ако се доберем до Средището навреме; а пък ние едва ли ще успеем да влезем просто така в това Средище, да се настаним удобно и да се противопоставим, на каквото и да ни очаква.
Което означава, че трябва да се доберем там час по-скоро, а тримата няма начин да се озовем там без прикритие.
Според мен ще имаме нужда от коне, от наметала с качулки и начин, по който да променим самоличността си. Трима вестри на пътя са си цяло множество.
И според мен трябва да тръгваме незабавно.
Тя бе скръстила ръце на гърдите си.
Какво ще кажете?
Ето защо той сега се крепеше едва-едва на гърба на понито на някой вестри. Първо, вестрите не се чувстваха особено удобно на кон и предпочитаха широки удобни седла с каиши, които да ги прикрепят през кръста, за да не паднат от гърба на животното. По този начин имаха чувството, че управляват седлото, а не коня. Техните седла бяха заменени с по-малки вандестийски и така Тори не изглеждаше толкова висок, а наметката му прикриваше седлото, също и краката, когато ги прибереше нависоко.
Ездата беше трудна и уморителна, напредваха, без да спират, ден и нощ се смесваха в неясна граница.
Поне парите не бяха проблем. Удивително за колко време стигаше една — единствена златна монета от Средните владения — вестрите проявяваха ненаситен апетит за злато, а тъй като в Сторнас Стеле се продаваха само четири понита, те веднага ги взеха. Оказа се, че Дурин има невероятен талант за провеждане на пазарлъци, и се оказа, че след две села всички дванайсетима разполагат с понита плюс четири товарни коня, които да теглят каруцата с провизиите.
Парите обаче не успяха да разрешат всичките им проблеми, но поне тримата човеци и деветте джуджета бяха на гърба на купените животни и сити.
Парите не можаха да изтрият умората на Тори и Маги, дори и на татко. Почиваха само няколко часа, и то заради конете, ездачите не бяха чак толкова пожалени, затова той сега едва имаше сили да наблюдава града и вливането на двете реки.
Каменните стени на стария град се срещаха под остър ъгъл на мястото, където реките се обединяваха и бе трудно да се прецени дали стените са били замислени първоначално като преградни стени или като укрепления. Може би и двете — защитните стени, издигнати около огражденията, изглежда, бяха създадени за отбрана.
Вътрешната част от града бе открита, поне за момента. Седем моста прехвърляха реките, а външният град се бе разраснал и към него водеха пътища.
На около метър над нивото на водата, няколко широки отвора бълваха непрестанно мръсна вода в реката по-долу. Зад стените се издигаха кули, високи сгради с прозорци нарязваха хоризонта. Комините изпускаха лека пушилка, която не загрозяваше града, а само леко замъгляваше небето. Дори отдалече се усещаше миризмата на града.