— Така е — отвърна Иън, надигнал глас, за да звучи също като на новопристигналия. — И моля да бъда отведен на вашата маса.
— Какво доказателство имаш, за да те приемат сериозно? — попита Сребърният. — Какво доказателство можеш да представиш, че си, както чух, че си твърдял, Вреченият войн от митовете и легендите?
След като бе придържал внимателно Гунгнир, за Иън бе почти облекчение да вдигне края на няколко сантиметра от пода на баржата.
Спусна го надолу с мощен замах, не чак толкова силно, колкото би могъл, стискаше го по-свободно, отколкото отначало във Вътрешните земи.
Прас.
Баржата се разлюля силно и отекна с дълбок вибриращ звук, при който моряците се втурнаха към страничните перила и въжетата, а войниците стиснаха мечовете си.
— Едва ли искаш да ти демонстрирам кой и какъв съм — рече Иън и остави част от гнева и разочарованието му да се прокраднат в гласа му. Нямаше никакво желание да е тук, нямаше желание да стои изправен пред този нещастник и да се опитва да го убеждава, за каквото и да е. Майната им на всички.
Не, това беше грешка. Налагаше се да убеди Хорсел Тирсон и не биваше да си позволява да се държи грубо с него. Беше много важно да му повярват.
Пръстенът на Харбард отново започна да пулсира на палеца му, този път толкова силно, че го заболя.
— Името ми — продължи той, — е Иън Силвърстайн. Изпраща ме някой, който се нарича Харбард от ферибота. Не нося нереални искания и съм точно този, който твърдя, че съм. — Посрещна погледа на Сребърния, без да трепне. — Очаквам да ми се вярва, че съм този, който твърдя — завърши той, убеден, че Сребърният няма да може да го погледне в очите, за да отрече казаното.
Останаха вгледани един в друг за дълго, а след това другият мъж кимна.
— Не съм казал, че се съмнявам в теб, Иън Среброкаменни — отвърна тихо той и се приведе напред така, че Иън усети топлия му дъх. — Но изобщо не съм сигурен кой или какъв си — заяви той. — Знам само, че получихме съобщение, че се опитват да те догонят убийци, за да ти попречат да стигнеш на Масата. Само че не съм дете и не за пръв път се сблъсквам с интриги в Средището. — Вдигна сребърната си ръка, докато ножницата, която винаги бе стисната, застана между двамата. — Много добре разбирам, че подобни слухове може да ги пусне всеки, за да придаде повече достоверност на твърденията ти. — Той отстъпи и надигна глас отново. — Масата се събира утре вечер, за да те приеме и изслуша, а може би дори за още нещо. В Часа на Дългите Свещи, в Залата на Вълка.
Той сви устни.
— Тогава, по всяка вероятност всички ще разберат кой и какво си.
Глава 18
Запознанства
Дурин бе последният от деветимата, който се върна в мрачната стаичка в самия край на Мръсната улица. Валин влезе с неуверена походка и имаше вид на някой, който е пред умиране, а не просто на изморен; вестрите се стичаха към новото жилище един по един, часове наред.
Тори се зае да дяла нещо — така поне ръцете му бяха заети — докато баща му спеше. Сигурно всеки един бе спал по около четири, може би пет часа, преди да се съберат на светлината на фенера и да се отправят надолу по извития път. Влязоха в Средището през портата, наричана от местните Мръсната порта — единствената, през която имаха право да минават коне и каруци.
На Валин му бе необходим около час, докато намери къде да се настанят и те, и конете, а сетне на младежа му отне — може би щеше да се справи за значително по-малко време, ако Дурин не го бе предупредил да не бърза да вади златните и сребърни монети — около трийсет секунди, доколкото Тори си спомняше, за да развие одеялото си, да си свали меча и да заспи. Когато на сутринта се събуди, светлината се опитваше да се вмъкне през прозорците, покрити с намаслена хартия, и му се прииска да тръгват веднага, да свършат нещо полезно.
Само че двамата вестри, останали с тях — или като стражи, или да се погрижат за тях, зависи как приемеш нещата — го предупредиха да изчака, докато останалите се върнат с новосъбраната информация. Маги го погледна скептично, но той се съгласи с новите си приятели.
Татко спеше. Събуждал се бе два пъти и всеки път отваряше широко очи и веднага питаше дали някой няма нужда от него, след това се отправяше към тоалетната, за да се облекчи, а сетне отпиваше вода на огромни глътки. И двата пъти се бе върнал на постелята си до стената и веднага бе заспал отново.