Бе удивително колко много може татко да спи, когато трябва да си навакса, бе удивително колко дълго издържа без сън, когато е необходимо. Бе същото с храната и водата — а Тори не му се мислеше за това, как ли стои въпросът със секса; има неща, които човек не бива да знае за баща си и майка си.
Маги бърбореше главно с Валин, Видур и вестрито със счупения нос, името му приличаше на нещо като носово гъргорене и Маги реши да го нарича Фред.
Затова Тори взе острия ловджийски нож, наточи го с няколко бързи замахвания на един камък и през остатъка от времето се зае да превърне дървата, с които разполагаха, в дреб.
Поне вършеше нещо.
— Той и приятелите му са тук — каза Валин. — Баржата им е пристигнала вчера и тази вечер ще се явят пред масата.
— А те къде са? — попита Тори. — Трябва да отида при тях.
— Нямам представа, как може да стане това. — Валин поклати глава. — В Средището не използват слуги вестри, затова не можем да ги използваме. Дежурните войници са много и винаги са на пост. Почти всички благородници си имат своя охрана и не смеят да се доверят на войните на друг. Няма начин да проникнем през портите на Твърдината, не и без пропуск, а пропуск не можем да поискаме.
Кървясалите очи на Дурин сякаш бяха хлътнали от умора. Лицето му имаше нездрав сивкав оттенък.
— Мислех си за подкуп. Но според мен, ще се наложи да подкупите поне десетима, за да се вмъкнете в Средището, само че… — Той разпери ръце и поклати глава.
Маги поклати глава едновременно с него и Тори се разсмя. Тя го погледна многозначително, махна ядно с ръка и той млъкна.
— Само че — каза тя, — дори един от тях да се окаже неподкупен или да ни измами, ще се окажем заобиколени от извадени мечове и насочени стрели. — Тя стисна устни за момент. — Има ли начин да им изпратим тайно някоя бележка?
Вурден, един от вестрите с отвратителния навик непрекъснато да си чопли многократно чупения нос, изсумтя.
— Можете, разбира се, ако смеете да рискувате някой да я залови.
Дурин сви устни.
— Ако я прихванат, ако я прочетат, тогава приятелите ви няма да разберат нищо. И ще си останем на същото положение като сега.
Тори поклати глава.
— Не, ще стане по-зле. Ако я прихванат и прочетат, свършено е. Искам да кажа, защото ще се наложи да уточня място на среща.
— Напразно се паникьосваш — каза Маги и се усмихна хитро. — Мисля, че можем да се измъкнем от това положение.
Джуджетата изглеждаха силно озадачени.
Също и Тори, докато най-сетне разбра, че тя говори на английски, а не на берсмолски.
Аха. Това вече бе друга работа, само че…
— Не.
В Тир На Ног имаше хора, които говореха английски. Отвори уста, за да й припомни този факт, но Маги отново бе на крачка пред него.
— Omeboyhay — каза тя. — Ouyay eckonray atthay a antfsulpay afway enthay ouldcay uzzlepay oughthray a ombocay of igpay atinlay andrway anslay? — Докато говореше, отвори раницата, за да извади тефтер и химикалка. — Сега да измислим кога и къде да се срещнем.
Докато двама от войниците, застанали на краищата на балюстрадата, стояха на пост, Иън докосна още веднъж лявата ръка на Бурс Ериксон, докато край парапета публиката, състояща се от Ивар дел Хивал и Марта, наблюдаваха внимателно какво става. Ивар дел Хивал едва сдържаше доволната си усмивка, а Марта аплодираше възторжено последното унижение, преживяно от брат й.
Поне тази част от публиката бе приятна. Само че ставаше повече от досадно това, че ги наблюдават безкомпромисно всеки път, когато не са си в стаите.
Иън разбираше защо е така — и той не би позволил на трима непознати чужденци да се мотаят без всякакъв контрол из замъка — не че му харесваше или че одобряваше подобен подход:
Разбира се, всеки проблем си има две страни. Не биваше да забравя слуховете за убийците, тръгнали да ликвидират Вречения войн, а пък Сребърният го увери, че тук, в Средището, той е на сигурно място.
Да бе, как ли пък не.
Е, в такъв случай още по-хубаво, че Иън не беше въпросният Вречен войн, че колкото по-скоро се изправеше пред Масата, толкова по-скоро щеше да приключи всичко.
Въпреки всичко обстановката бе чудесна, дори и Марта да не беше до него.
Тук имената на вандестийците бяха простички, на Иън му звучаха приятно, макар и доста объркани понякога. Самият град бе Средището; триъгълният отсек от града, разположен между двете реки, също бе Средището, твърдината също бе Средището; а огромната резиденция, разположена в северозападния ъгъл, също бе Средището — така че, когато някой споменаваше Средището, трябваше да се сещаш от контекста за кое място ти говорят.