Въпреки че съществуваше тази неразбория, свързана със Средището на Средището в Средището на Твърдината, имената бяха простички. Не биваше да забравя Средището, разбира се, и Залата, в която се провеждаше Масата. Залата се падаше по диагонал на поляната и представляваше дълга правоъгълна постройка, а единствените й стени, изглежда, бяха поставените близо една до друга колони, които биха му напомнили Партенона, ако не бяха толкова тънки и обвити изцяло от лози и пищна зеленина.
Резиденцията бе другата значителна сграда в Твърдината. Тук бяха настанени Иън и приятелите му, а също и някои благородници, дошли на посещение, защото рангът им не бе достатъчно висок, за да присъстват на Масата.
Не бе изненадващо, че управниците на Вандескард се справяха добре.
Вътрешната част на Средището бе специално проектирана и озеленена през годините, така че сега приличаше повече на градина от картина, отколкото на обитаемо място. Древен жив плет, гъсти буйни петна зеленина бяха така подкастрени, че между тях да надигат глави цветя, сякаш самият плет представляваше огромна ваза. Струя вода от един фонтан се извисяваше право нагоре във въздуха и се вливаше в друг фонтан, а пръските искряха дъгоцветни на светлината на следобедното слънце.
Като цяло, дългата веранда, опасала по ширина резиденцията, бе твърде приятно място, където да прекараш един слънчев следобед, на сянка под навеса над верандата, където полъхваше лек ветрец, и да се занимаваш с това, което ти е най-приятно на света — да се упражняваш във фехтовка.
Имаше моменти като този, когато приятелските тренировки протичаха съвсем лесно.
Ивар дел Хивал и Ториан Торсен бяха научили Иън на обратната форма на основното в боя с мечове, което представляваше версия на стария туризъм в схватките с шпаги, когато китката на ръката, стиснала оръжието, представлява опорната точка, около която е съсредоточен целият дуел.
Годините, прекарани в упорити тренировки и подготовка за дуели и война, бяха научили Бурс Ериксон, че ключът към всяка схватка е китката на ръката, стиснала меча. При истинските оръжия, едно докосване до крака, бедрото или рамото на свободната ръка биха те забавили, но само едно проникване би заплашило да доведе двубоя до фатален край. Една рана, на който и да е крак — особено на капачката, но и навсякъде другаде от пръстите чак до бедрото — би забавила боеца.
Нараняване по китката обаче би означавало край на двубоя, а нараняване, на което и да е място по ръката, стиснала меча, би оставило китката уязвима.
Китката съвсем не бе най-важната цел, просто тя бе най-изложена на риск. Всяко нападение, всеки замах я изтласкваше на преден план и я доближаваше до острието на противника.
Затова мястото за движение бе много важно. Ако контролираш разстоянието между себе си и противника, ако го принуждаваш по твоя воля да протегне напред ръката с меча, той се излага на опасност.
Затова Бурс Ериксон, също като повечето дуелисти във всички времена, бе съсредоточил стратегията си към китката — както своята, така и на Иън. Любимото му средство за заблуда бе да изнесе острието малко настрани, сякаш излага беззащитната си китка, а след това да нанесе неочаквана атака с рипост. След като на Иън му стана ясно какво се опитва да направи противникът, той го подвеждаше и парираше с ответен рипост.
Ако Бурс Ериксон бе готов за подобна маневра… ами това би дало на Иън шанс да използва някои от вариантите, които имаше наум.
Затова Иън варираше непрекъснато, отначало с внимателно преценено париране, което възпря атаката на Бурс Ериксон, задържа острието му и завърши с приклякване и стремглава атака, която би го поразила с пълна сила в лицето, ако битката бе истинска, но сега само си позволи да го докосне.
Бурс Ериксон бе готов за още — усмивката по лицето му поне свидетелстваше, че се научава да приема поражението незлобливо — но Иън вдигна ръка.
— Моля те, стига толкова — каза той. — Бъди така добър и прояви малко милост към по-старите.
Той се отпусна тежко на каменната пейка до парапета и с истинска наслада прие високия стакан студена вода, който Марта му подаде, без дори да го пита. Невероятно, колко много може да те измори фехтовката. Не само физически, защото отскоците и плъзгането напред и назад са изтощителни, а защото трябва да си непрестанно съсредоточен, да си в пълна концентрация във всеки отделен момент. Само миг на разсеяност, частица от секундата на раздвоено внимание и всичко приключваше.