— Точно така — потвърди тя. — Само че ако се окажеш добър съпруг, сигурно няма да се налага да те отравям или да те пробода с кама, докато спиш. — Тя го целуна нежно по рамото. — Тръгваме ли?
Оказа се, че Булеварда е дълга, широка улица с лек наклон, от двете й страни имаше къщи, а по средата бе прокарана тясна тревиста алея. Впечатляващи брястове бяха разперили клони и образуваха прохладен навес под залязващото слънце. Къщите бяха големи, строени от бял камък, а към тях водеха съвършено прави алеи, за които Марта обясни, че били, за да минават каретите, преди да ги приберат отзад.
Вървяха по тревистата алея в средата и минувачите поглеждаха към тях, но не бяха изненадани. Блузата и кюлотите на Марта бяха напълно обикновени дрехи за дъщерята на някой богат търговец, а идеята да се разходи с някой мечоносец си бе напълно в реда на нещата. Иън забеляза поне още четири двойки, подобни на тях, а след това престана да се оглежда и притеснява.
Така поне разбра какво бе намислила Марта. Поне донякъде.
— Иска ми се — каза тя, — да позная за какво си мислиш, когато станеш такъв мълчалив.
Улицата се спускаше под наклон и къщите се превърнаха в по-обикновени и прости. Вече не бяха много големи, искрящата бяла боя отвън вече имаше множество петна. Широките алеи към задните части се стесниха, а грижливо поддържаният жив плет, преплетен с розови храсти, се превърна в най-обикновени избуяли храсти.
Не беше неприятно, съвсем не, но не беше и това, което радваше окото горе на хълма.
— В Средището има една поговорка — каза Марта — за това, колко е лесно да се търкулнеш надолу по хълма, а колко е трудно да се изкачиш отново нагоре. — Тя посочи малка къща, съвсем не толкова впечатляваща, колкото онези, които бяха видели на върха на Булеварда, но въпреки това грижливо поддържана; живият плет бе подкастрен, стените — блеснали от чистота. — Не им помня името, но тук живее семейство, което се занимава с бизнеса с баржите. Живееха доста по-нагоре на хълма и искаха да си купят имение на самия връх, но по време на силна буря една от баржите им се блъснала и разбила баржата на конкурент. Масата реши, че конкурентът трябва да получи обезщетение. — Тя стисна устни. — Но след едно-две поколения пак ще се върнат горе на хълма.
— Гледаш доста напред в бъдещето.
— Разумно е мъжете да имат поглед в бъдещето. — Тя го поглади по ръката. — А за жените е задължително.
Булевардът свършваше в парк на няколко метра от стената край реката, където една от пътеките разкриваше как водата минава през открит акведукт и се скрива в отвор в стената.
Мръсната улица се падаше от дясната им страна, точно пред тях. Сградите тук бяха занемарени и неприятни — неравномерни греди, пролуките между тях запушени с глина, измесена с пръчки и вейки, те приличаха на кошници, оплескани с кал. Така бе по-евтино да се строи, но по всичко личеше, че това е единственото хубаво нещо.
От двете страни на улицата минаваха широки мръсни канали, които се оттичаха в няколко дупки, край които се бяха привели по двама гнусни мъже с туники до коленете, които може би някога са били прани, но едва ли някой можеше да си спомни кога. Работниците край мръсните канали стискаха лопати и изтласкваха слузестата течност, за да са сигурни, че няма да се появи запушване, поради което каналите да прелеят.
Група осветители пътуваха надолу по улицата във вагон, теглен от коне, а кочияшът спираше точно пред загасналите лампи, за да бъдат заменени с нови. Новите ги палеше придружителят му; с бързо движение докосваше напоения фитил, поставяше новата лампа на място и даваше сигнал на партньора си да продължава към следващата.
Само че от Тори, Маги или някое познато лице нямаше и следа.
Иън поклати глава.
— Нито следа от тях.
Марта смръщи чело и стисна устни.
— Сега е точно по залез. — Замисли се за момент. — Да повървим тогава.
Иън кимна.
— Поне не е дълга тази улица. — Не му харесваше какво става и никак не му беше приятно, че Марта е с него. — Искам да ми обещаеш нещо.
— Да?
— Ако се появи някаква опасност и ти кажа да бягаш, хукваш на мига. Без да се колебаеш. Без да спориш. И най-вече, без да ме чакаш. Бягаш, пищиш, крещиш, привличаш вниманието, викаш помощ.
— Да, Иън — каза тя.
— Никакви спорове. Никакви разправии.
— Няма, Иън — каза тя, без да откъсва очи от него, а устните й бяха леко разтворени. — Ще бъде както ти кажеш.