— Да вървим. — Той потегли, а Марта го следваше две крачки по-назад.
Не можеше да си спомни кога е разкопчал колана на меча, но сега стискаше ножницата в лявата си ръка в точна имитация на начина, по който тирсоните стискаха своите оръжия. Дясната му ръка бе отпусната върху ефеса, който сякаш го докосваше и му вливаше увереност. Ако се наложеше, щеше много бързо да го изтегли.
Мина покрай каналджиите и продължи по улицата.
На смрачаване бе тихо. Прозорците бяха затворени за през нощта, а мирисът на готвено изпълваше въздуха. Пред него нечие лице надникна от една врата, а щом го видя, се пъхна веднага вътре.
Това не означаваше нищо.
Иън продължи да върви, като оглеждаше всяка притъмняла врата по пътя.
Бяха стигнали до осмата или деветата врата — Иън не ги броеше внимателно. Когато минаваше, по-скоро усети, не чу кога вратата се отвори.
Изви се, запокити ножницата на една страна и вдигна Убиеца на гиганти.
Нещо, някой се раздвижи в сенките…
И Тори Торсен, с лице, по-изпито и уморено, отколкото Иън някога го бе виждал, с дрехи ужасно мърляви и разкъсани, най-ужасните парцали, които човек би си представил, пристъпи в сумрака и подаде празната си ръка напред. По лицето му се разля широка усмивка.
Вдигна бавно ръце.
— Да, сигурен съм, че има достатъчно неща, за които да си вкиснат, Иън, но може ли първо да поговорим, преди да ме смажеш?
Глава 19
Решения
Иън Силвърстайн да е Вреченият войн? Не. Тори поклати глава. Ако в тази стая имаше Вречен войн, то това бе Тори.
При тази мисъл му се стори, че е изгълтал чаша студена стомана, която е останала в стомаха му.
Маги оглеждаше Иън и приятелката му над ръба на чашата си с тънка усмивка.
— Мога да приема Избраниците на съдбата — каза тя, — но не съм много сигурна за тази работа с Вречения войн.
Светлината на фенера караше косата й да искри в червеникаво и златисто и хвърляше отблясъци в очите й.
Поради причина, която Тори не можеше да си обясни, Маги се бе сресала на огледалцето му за бръснене и си бе сложила грим. Боже, та само допреди няколко минути не бе имал представа, че от Хардуд е помъкнала и грим в раницата и добре че не знаеше, защото щеше да се опита да я убеди да го остави.
По всяка вероятност нямаше да успее.
Около огъня се бяха настанили осмина — татко, Тори, Маги, Иън, приятелката на Иън, Дурин и Фред. Останалите вестри бяха наблизо, някои пристъпваха от крак на крак, а други неспокойно крачеха.
От всички Иън изглеждаше най-уморен. Тежката задача бе започнала да му се отразява.
— Част от мен — каза Тори, сигурен, че Марта не говори английски, — казва, че трябва да си приберем палатките и да се махаме от града, за да се върнем и да се изправим срещу Харбард. — Той погали ефеса на меча си.
— Не. — Иън поклати глава. — Тогава няма да съм изпълнил дадената дума — каза той на берсмолски. — А освен това — добави на английски, — ще се наложи да измисляме някакъв безумен план, за да измъкнем Арни и Ивар дел Хивал от Средището. Те яката ще го загазят.
Татко изпъшка.
— Това е сигурно, но Ториан нямаше това предвид. Не е нужно и двамата да се промъквате през нощта, за да се изправите на Масата. Единият може да поеме един път, а другият — друг.
Не, точно тук татко грешеше. Ако трябваше да се преминава някакво изпитание, ако предстоеше предизвикателство, Тори бе човекът, който да се сблъска с това. Нали за подобно нещо го бяха възпитавали татко и чичо Хоузи и майка му.
А и това бе единственото смислено нещо. Харбард се бе опитал да спре Тори, за да не идва тук. Не би си направил труда, ако Тори не бе ключът към всичко. Той искаше Иън да ги накара да спрат войната, да разнесе волята му. На Тори не му бе трудно да повярва, че Харбард би спрял или започнал война единствено за да върне Фрея у дома и в леглото си, а ако в същото време поставяше в опасност или се отървеше от този, който й бе върнал рубина от Брисингамен, още по-добре. Харбард или Один не бе внимателен Старей като чичо Хоузи. Маги бе права по този въпрос. Той бе жесток, готов да манипулира хората наред, той не би извършил нещо честно и почтено, ако имаше някой мошенически начин, за да си постигне замисъла, той би убил една видра, защото тя първа се е добрала до рибата, на която е хвърлил око, би лишил Тори от сигурността, която му дава мястото на ферибота или пък би прекосил бойното поле, за да се наслади на гледката, звуците и миризмите, докато избира любимците си сред мъртвите войни.