— И аз…
— Аз…
— Не — прекъсна ги тихо, но категорично татко. — Не разрешавам, защото така няма да ни помогнете. Каквото ще става, ще става. Всички вие трябва да се върнете към живота си. Някои от вас имат семейства. — Той извади малка кожена кесия, в която подрънкваше нещо, и я подхвърли на Валин. — Ти ще се погрижиш да ги разпределиш.
Валин я отвори. Златните монети вътре уловиха светлината на фенера и отблясъците потрепнаха на лицето му. Той я завърза и я подхвърли обратно на татко.
— Ти да не би да имаш толкова ниско мнение за Децата на Вестри, че се опитваш да купиш честта ни? Дори с туй злато? — Лицето му се бе превърнало в маска от гранит.
— Не — отвърна тихо татко. — Честта ви, Синове на Вестри, не е под въпрос. Дори да има безчестие сред вас, отдавна вече да съм продаден на враговете си за злато, при това много отдавна, преди още да имам собствен син. — Той отново взе кожената кесия и подрънка монетите в нея. — Само че тез, що имат чест, както и безчестните, могат да приемат злато, а децата ви ще трябва да се нахранят.
Един от другите вестри протегна ръка към кесията, но Валин го перна шумно през пръстите.
— Не, пари за туй няма да приемем.
— Шшш. Мълчи. — Дурин подаде ръка и прие кесията. Прецени тежестта й на ръката си. — Тя ще е за гладните деца, Валин, няма нищо срамно да нахраним децата.
Иън потропа на портата с ефеса на Убиеца на гиганти.
— Отворете портите — извика високо и настоятелно той. — Искаме да се явим на Масата.
Глава 20
Масата
Високо над градините на Средището, викач — по-скоро певец — обикаляше крепостните стени, а нетрепващият му баритон прорязваше шумоленето на вятъра из листака.
Е, реши Арни Селмо, местните много ги бива да театралничат. Навсякъде блеснаха факли, засъскаха и хвърляха искри и трепкащи сенки из градината. Залата бе наистина впечатляваща през деня, когато хладните зелени пипала на лозите обгръщаха високите колони, но нощем белият мрамор надничаше иззад увития листак също като костите на отдавна загинал гигант.
Шестимата крачеха по широкия мраморен коридор към Масата, а токовете им потракваха по камъка, сякаш биеха барабани.
Ивар дел Хивал, Маги Кристенсен, Тори Торсен, Иън Силвърстайн и Ториан Торсен вървяха в редица отпред; Арни Селмо ги следваше на няколко крачки зад Иън, както би постъпил всеки прилежен верен паж.
Да се преструва на слуга, никак не притесняваше Арни. Човек трябва да върви напред, а ако се налага да пренебрегне нещата, които някои приемат за обидни, то Арни нямаше нищо против.
Защо да се обижда, особено като може да извлече полза от положението. Иън и Ивар се хранеха на официалната трапеза, трябваше да се притесняват коя вилица да използват, докато в същото време Арни седеше спокойно в кухнята, а дървената или нащърбената му глинена паница бе отрупана с всякакви вкусни неща, докато се наслаждаваше на смеха и клюките.
Никак не беше зле. Напротив, много полезно дори.
Освен това понякога се оказваше в доста изгодно положение. Той знаеше, че момичето Ериксдотир ще предложи брак на Иън часове преди Иън да има представа; знаеше, че едно евентуално дете от Иън ще бъде добре дошло за нея, дори да се окаже, че той не е Вреченият войн. Да даде презервативите на младежа, който бе или прекалено срамежлив и безкрайно притеснителен, за да си поиска, или прекалено умислен за други неща, за да се сети за тях, бе нещо, което Арни бе правил много преди Иън да е бил роден, но сега се почувства приятно, че може отново да бъде от полза някому.
Понякога, както в този момент, се чувстваше добре да крачи след Иън. Иън държеше пред себе си копието в готовност, докато останалите стискаха мечовете си.
Определено имаше предимства да оставиш другите да вървят пред теб.
Първият и последен урок, който Ториан дел Ториан бе получил от баща си, бе по самообладание и въпреки че по кой знае каква причина, нещо, което можеше поне пред себе си да признае, бе пренебрегнал полезните разумни уроци, които Ториан дел Орвалд му бе преподал по фехтовка, всичко, свързано със самообладанието, бе останало дълбоко вкоренено в него. Наученото му служеше добре, докато крачеше по мраморния под в крачка със… спътниците си.