Нещата започваха да се подреждат, а той вече започваше да се сеща кои ще бъдат играчите.
Не се учуди, когато видя маркграфа на Вътрешните земи, седнал на Масата с останалите. Целта — е, поне една от целите — на пътуването до Средището, поне за Иън, бе да опознае Марта, а тя да опита шансовете си да постигне съюз, който да издигне семейството й. За маркграфа щеше да е чудесно постижение, ако тя имаше дете от него — Вречен войн или не, той си оставаше Иън Сребърния Камък, убиецът на огнен гигант, но ако се окажеше, че е нещо повече, още по-добре. Дали Иън щеше да оцелее, след като се изправеше пред Масата или не, не бе от особено значение за маркграфа.
Както и за Ивар дел Хивал. Оцеляването бе едно; успехът — съвсем друго. Иън трябваше да успее, поне в това отношение Ивар дел Хивал имаше обща цел с Харбард, въпреки че той като смъртен отдавна бе разбрал, че предотвратяването на войната не е единствената цел на Харбард, нито пък че тази цел бе основната.
Боговете, също като хората, лъжат.
Щеше отново да настъпи моментът, в който Алената й Древната Церулийски компании да се обединят и да поемат южно от Градищата, но този момент все още не бе назрял. Градищата не бяха като едно време, не бяха и това, в което щяха да се превърнат някой ден.
Затова нека всяка пешка заеме полагаемото й се място, каза си Ивар дел Хивал.
Ако той се окажеше една от пешките, побутнати към центъра на шахматната дъска, добре, какво от това? Нямаше да е за пръв път.
Нека играта започне.
Иън спря на няколко крачки от Масата, сякаш в отговор на безмълвно издадена команда. По-скоро почувства, не забеляза кога и останалите са сторили същото.
Кой знае защо очакваше нещо по-грандиозно, по-впечатляващо, но Масата бе, ами, това си бе маса, заела почти цялата дължина на Залата. На всеки един от краищата й имаше крак, сякаш част от някога значително по-дълга колона, подпирала покрива на Залата.
Имаше, разбира се, нещо впечатляващо в дългата каменна Маса, която очевидно не се нуждаеше от подпори по дължината, защото такива не се виждаха. По дългата гладка повърхност бяха оставени само празните ножници и извадените мечове на мъжете, настанили се по местата си. Пламъците на редиците свещи, очертали пътя им, танцуваха по оголените остриета.
Иън никога не бе виждал представител на братството на Тирсон да не стиска меча в ръка. Макар да бе глупаво, той си представи маркграфа на Вътрешните земи да прави секс, без да изпуска оръжието, но в настоящия момент този образ не му се стори никак смешен.
Точно сега нямаше кой знае колко смешни неща.
Маркграфът на Вътрешните земи постави и двете си длани, и металната, и тази от плът и кръв върху Масата и се изправи. Погледна прямо и строго Иън и придружителите му.
— Мои другари от масата — каза той, а тенорът му проехтя много по-силно, отколкото Иън си спомняше. — Представям ви Иън Сребърния Камък и неговите… придружители. Те носят със себе си копието Гунгнир като доказателство, че са изпратени от едного, познат като Харбард от ферибота, Харбард е множеството имена. Те носят и призив към Масата и аз каня моите другари да преценят дали да го изслушат. — Той седна, без да бърза, без да се бави.
Няколко места по-надолу, един мъж се изправи по същия начин като маркграфа.
— Не чух моят другар маркграфа от Вътрешните земи да отправя призив — каза той, а гласът му бе писклив от възрастта. Изкашля се в ръката си, прочисти гърлото си и продължи: — Разбирам, че той нито застава зад Иън Сребърния Камък, нито пък го обвинява — заяви той и се отпусна тежко на стола.
Маркграфът кимна и сред седналите мъже премина шепот.
След това се изправи Сребърния Хорсел Тирсон с квадратната челюст. И той, също като маркграфа, постави ръце на Масата, за да стане.
— Присъединявам се към моя другар херцога на Високопланинските райони и потвърждавам, че моят приятел маркграфът единствено съобщава, не отправя призив. — Той сниши глас. — За разлика от другарите си на Масата, аз не съм от благородническо потекло, нито се стремя да бъда. Винаги съм знаел — каза той и вдигна дясната си ръка, сребърната си ръка, — че тази сребърна ръка е достатъчен товар за живота ми.
— Заявявам това, без да настоявам или отричам каквото и да е. Тук сме се събрали, Сребърен, обикновен син, маркграф, граф, херцог и обикновен човек. Тук обаче на тази Маса може обикновеният човек да иска да приеме нещата по различен начин.