Боди Милър сигурно вече треска го тресеше. Трябваше да яздя с повишено внимание. Един миг само да се отпуснех и повече моменти нямаше да има.
Как можех да остана жив без да го убия?
През целия път до ранчото не ми излизаше от ума високото момиче с тъмни коси застанало сред розовите храсти…
Глава двадесета
Джонатан Бенарас се втренчи в лицето ми, после извърна поглед, не желаейки да ме притеснява с въпроси.
— Голям бой падна… но накрая опра пешкира.
Бенарас се захили с бавната си усмивка и лукав присмех надзърна от сивите му очи.
— Ако видът му е по-лош и от твоя, струва си да го погледне човек.
Разказах им накратко случилото се докато свалях седлото от коня. Слушаха ме с видима наслада. Джоли се показа иззад хамбара и ме загледа.
— Татко ще остане доволен като чуе… Морган Парк му беше много неприятен.
— Трябваше и аз да присъствам — развесели се Мълвейни. — Трябва да е било много весело.
Влязохме в къщата, където вечерята вече беше сервирана, седнахме на масата и за пръв път се нахранихме като хората — а не край огъня. Но от ума ми не излизаше момичето, което исках да седи на тази маса, и животът, който исках да изградя с нея, и как тя отхвърляше и двете неща.
Никой не говореше. Огънят пукаше в камината, и се разнасяше приглушеното дрънчене на съдове. След като се нахранихме, Джоли Бенарас изчезна в мрака с пушката си. Излязох на верандата и се загледах в тъмната алея.
Първото нещо, което ни предстоеше да разучим, беше какво са замислили Букър и Морган Парк, а единствената улика до този момент беше онзи доклад на пробирера за среброто.
Реших, че трябва да огледаме мястото, където граничеха Ту-Бар и Бокс М. На следващия ден ми предстоеше да мина оттам и да огледам собственолично мястото. Не откриех ли нищо там, трябваше да обиколя околността, защото непременно трябваше да има някакви следи.
На разсъмване потеглихме двамата с Мълвейни. Ирландецът беше находчив и хитър мъж. При такъв оглед не беше лошо да имам до себе си човек като него. Освен това беше работил и в мините и имаше известна представа от руди.
Утрото настъпи когато ние вече бяхме открили следата по пътя към платото на Тъмния каньон и я загубихме близо до Приказния каньон. Вдясно, но далеч от нас, лежаха хълмовете Сладката Алис.
Маранята караше всичко около нас да танцува… Избърсах лицето и врата си с кърпа. Срещнахме само следи от елен, и веднъж едни на пустинен вълк.
Кръстосвахме пустинята наляво и дясно, като се взирахме за още следи. Попаднахме на още еленови отпечатъци… на следи от планинска овца, на една изсъхнала и сбръчкана кожа на антилопа, придружена с няколко разхвърляни кости, оглозгани от вълчи зъби. И в този момент видях още нещо…
Пресни следи на подкован кон.
Извъртях се на седлото, вдигнах шапката си и я размахах. Измина цяла минута преди Мълвейни да зърне знака ми, след което сбута мулето си и препусна към мен. Показах му следите.
— Най-много отпреди два часа са — каза той.
— Дали не е човек от бандата на Слейд? — предположих аз, но сам не си повярвах.
Тръгнахме по следата без да говорим. На едно място конят се бе подхлъзнал и обърната от подкованото копито земя още не беше изсъхнала. Очевидно конят бе минал след като слънцето бе подминало следата, най-вероятно през последния час. Земята беше поизсъхнала, но не съвсем.
Яздехме бързо, но с повишено внимание. След един час вече усещахме, че сме съвсем близо. В мястото, където каньонът се разделяше на два ръкава, открихме къде си беше налял манерката и приготвил непознатият ездач.
Огледахме добре оставения огън и научихме още нещо за него. Този мъж не беше Слейд, защото неговите хора бяха добри в заличаването на следите; бандата му беше съставено от сурови мъже които прекарваха целия си живот сред суровата прерия. Този, който беше напалил огънят, беше използвал неподходящи за това дърва, а в мястото, което беше избрал, и най-лекият повей на вятъра щеше да издуха пушека право в лицето му.
Следите от ботушите бяха дребни. Край тях се валяха угарка от пура, малко сдъвкана и изпушена едва до половината.
Краварите рядко пушеха пури, като при това много добре знаеха кои дървета горят добре и кои не. А що се отнася до огньовете, те бяха израснали край тях.
След малко се наканихме да продължим, но изведнъж спряхме. Следите бяха изчезнали.
Този мъж бе дошъл дотук, напоил коня си, приготвил вечерята си, и после изведнъж бе изчезнал.