Някой предложи да го отровят. Това прозвуча толкова добре, че те го обсъдиха и си припомниха какво бяха виждали да се използва за изтребване на бурени и плевели. Само че този метод изискваше и наличието на отрова, което значеше, че трябва да се върнат във Веслоград, за да я купят. С пари, каквито нямаха. Което можеше да се проточи също толкова, колкото и онова с обсадата. Времето не бе техен съюзник. Тули вече се паникьосваше на тази тема. Според него цяло чудо си беше, че досега не се бе появила никаква конкуренция.
— Налага се да го сторим бързо!
— Няма как да успеем, докато онова страшилище продължава да се мъкне насам — отбеляза Тими.
— Значи може би трябва да му помогнем да намери онова, което търси.
— По-полека с това „ние“, братовчеде — сряза го Смедс. — Щото аз няма да ходя да помагам на онова страшилище там!
— Да го изгорим — предложи Рибока.
— Ъ? Кое?
— Дървото бе, тъпак. Да го изпепелим.
— Ама нали не можем да отидем там и да…
Рибока измъкна от купчината дърва един прът. Беше дълъг един метър и около три пръста дебел. Метна го сред дърветата.
— Иска си време, но ще се натрупат. И после — някоя и друга факла. Пуф! Пламва цялото! Огънят го изпепелява, а ние отиваме и си прибираме клина.
Смедс се ухили.
— Забрави войниците.
— Не съм. Но ти си прав. Трябва да измислим с какво да ги разсеем.
— Засега това е най-добрата идея — рече Тули. — Приемаме я, докато на някого не му хрумне нещо по-свястно.
— По-добре ще е да си седим на задниците, не ще и дума — изсумтя Смедс. Вече беше свикнал с гората. В това вече нямаше никакво приключение. Не че и преди имаше кой знае какво. Беше му писнало.
Веднага се заловиха да мятат пръти. Тримата по-млади го обърнаха на игра и започнаха да залагат от дяловете си. Прътите се понатрупаха.
На дървото тази игра не му хареса. Сегиз-тогиз изпращаше ответни удари.
Решиха, че Смедс се е побъркал, дето през нощ — през две се измъкваше да гледа как изчадието копае.
— Ти имаш повече топки, отколкото мозък — рече му Тули.
— По-добре, отколкото само да седя!
Не беше чак толкова опасно. Трябваше само да кротува. Когато си траеш, звярът изобщо не те забелязваше. Но ако се надигнеш и му се покажеш като силует, внимавай!
Работата на чудовището вървеше бавно, но то се трудеше като обладано от зли духове. Нощите идваха и си отиваха, идваха и си отиваха.
Мина време и то изкопа онова, което търсеше.
Смедс Стал го наблюдаваше през онази нощ, когато то изрови зловещата си плячка… Истински ужас — човешка глава.
Тя бе прекарала твърде много време в твърде много гробове и твърде често бе поразявана. Чудовището сключи челюсти около проскубаните остатъци от коса и вдигна страховитата си находка. Като отскачаше насам-натам, за да избегне запратените по него от дървото светкавици, то понесе главата към един заблатен вир на близката река.
Смедс се тътреше подире му. Предпазливо. Много предпазливо.
Звярът изми главата грижливо и нежно. Дървото пращеше и пукаше — не можеше да запрати силата си толкова надалеч.
След като главата бе измита, хрътката-великан, накуцвайки, се върна обратно. Смедс се промъкваше подире му, сам смаян от дързостта си. Звярът заобиколи мъртвия дракон, който повече отвсякога приличаше на странна гънка в релефа на местността. Настъпи, без да забележи, едно дрипаво парче кожа и камък, почти невидими в калта. Смедс обаче ги забеляза, вдигна ги и без да мисли, ги пъхна в джоба си.
Отвъд дракона дървото продължаваше разочаровано да пращи и пука.
Когато Смедс прибра в джоба си стария фетиш, предметът трепна и обяви на всеки, настроен на неговата вълна, че е бил обезпокоен.
Смедс спря в една сянка и замря на място. Върху ужасната глава падаше лъч лунна светлина. Виждаше я съвсем ясно.
Очите й бяха отворени. Гротескна усмивка разтягаше устните.
Тя беше жива.
Смедс насмалко да разкаля терена.
VIII
Веслоград е най-близкият град до древното бойно поле и гробище, наричано Могилните земи. Тревогата, дадена от фетиша, достигна до двама местни.
Единият бе стар-прастар мъж, живеещ инкогнито, защото бе успял да изиграе собствената си смърт по време на битката, опустошила Могилните земи. Тревогата го достигна, докато седеше и се наливаше в една бачкаторска кръчма с новите си приятелчета, които го мислеха за астролог. Когато го удари, той за миг изпадна в паника. После, облян в сълзи, изтича на улицата.