Постояха там.
— Погледни! — посочи Гарвана.
Прикритието, от което наблюдаваха, беше десетина стъпки по-високо от моста. Тъкмо колкото да се видят главата и раменете на мъж, вървящ през снега северно от моста, зад една могила, която го скриваше от погледите на двамината на моста. Носеше два сини чувала.
Рогове затръбиха тревога и изкормиха тишината.
Мъжете на моста тръгнаха.
— По-добре да се връщаме… — обади се Торквата.
— Чакай! — Очите на Гарвана блеснаха злобно. — Изгнание ще е зает с Хромия. Ще накараме онзи да ни каже къде е клина — може би ще успеем да се доберем първи до него.
LXXII
Смедс се върна в отправната си точка, напъха двата чувала в скривалището при торбата си и остави само две войнишки одеяла, едно дебело палто, нож, храна и бутилка ракия. Наяде се до пръсване, сгря си жилите и се заслуша в тръбенето на роговете. Направо бяха побеснели.
Някакъв шум надолу в канавката го стресна. Той се вслуша и реши, че идва някъде откъм трупа, но го издава нещо много по-голямо от плъх.
Надигна се внимателно, напълни джобовете на палтото с храна, метна одеялата върху съкровището и… замръзна на място.
На близкия вход на канавката се очертаваше силуетът на мъж. Един от онези Бунтовници. Рибока излезе прав. Тия копелета просто нямаше да ги оставят на мира.
Мъжът влезе.
Смедс се пъхна в дупката при плячката си. Скривалището беше тясно и твърде жалко, но той разчиташе на това, че зрението на мъжа доста дълго щеше да се приспособява към тъмното.
Точно така излезе.
Когато стигна до Смедс, мъжът продължаваше да се движи неуверено. Смедс се пресегна и му преряза гърлото.
Мъжът изпищя като ранен заек и се замята. Смедс скочи долу и отиде на входа на канавката. Не обръщаше внимание на шума от нечии стъпките, препъващи се подире му. Надникна в ослепителната светлина навън и присви очи. Движеше се предпазливо и беше готов за всичко. И остана сам.
Тук брегът на канавката бе почти отвесен, облицован с камък, висок дванайсет стъпки и заледен тук-там. В канавката бяха навели цели преспи сняг. Той запробива пъртина.
Сърдит рев от вътрешността на канавката го накара да внимава още повече, като се захваща и стъпва, докато се катери.
Чу как мъжът излезе точно когато се претърколи през ръба на канавката. Изправи се и зачака.
Над ръба се показа сърдито лице. Смедс го изрита силно и го уцели право в челото. Онзи залитна назад. Смедс стъпи на ръба, погледна тялото, почти заровено в снега и погали ножа си в джоба на палтото. Реши да не скача обратно вътре, защото две жени и няколко деца бяха спрели при моста и го гледаха.
— Дано замръзнеш до смърт, кучи сине! — Той ритна долу буца сняг, обърна се и се отдалечи.
Не беше се чувствал толкова добре от седмица насам и точно в този миг пет пари не даваше какво му готви бъдещето.
LXXIII
Когато роговете затръбиха, на Глезанка й избиваше пяна на устата. Беше открила, че Гарвана и Мечока ги няма и така се разяри, че не можех да си я представя по-ядосана. Каквото и да бе намислила, за каквото и да ни караше да се издокараме, тя разчиташе повече тела да я подкрепят.
В момента разполагаше с мен, Мълчаливия, Боманц и Торква Тапата. Торква Лопатокракия бе загинал половин час по-рано. Тя тропна с крак и заяви със знаци:
— Той не ми трябва. И преди съм оцелявала без него. По-живо. Подгответе конете.
После надяна дълга до коленете плетена ризница, а върху нея — бяло наметало. Докато закопчаваше на колана си един твърде неженствен меч, тя ръмжеше и гримасничеше, така че никой не посмя да й възрази.
Боманц помогна и на двама ни да възседнем конете. Торква Тапата й подаде копие, което бе изровил от отломките край конюшнята. Беше вързала за него знамето си, което засега си оставаше навито. И да я болеше раната, тя с нищо не го показваше.
Мълчаливия най-сетне се успокои дотолкова, че да се опита да спори с вихъра. Виелицата едва не го събори на земята и не му остана нищо друго, освен да скочи на коня си и да гледа да не изостава.
Глезанка спря на улицата, погледна небето и като че остана доволна от видяното. Когато аз погледнах нагоре, забелязах единствено един ястреб, който се рееше във високото, или орел, още по-нависоко.
Тя потегли. Изобщо не си направи труда да каже някому от нас какви са намеренията й, вероятно защото се досещаше, че сме готови да я вържем, за да я спрем.