Изгнание и близначките не й обръщаха никакво внимание. Бяха се втренчили в града и изпълняваха съгласувани, сложни примамливи жестове. Нещо, прилично на птиче ято, излетя от дълбините на Веслоград и полетя към нас. По-отблизо видях, че изобщо не са птици, а куп цепеници.
Ятото кацна отвъд стената и се подреди в монументална клада. Да не смятаха да пекат Хромия? Вече бяха опитали с огън.
Не.
След цепениците върху кладата кацна гигантско клокочещо гърне. Подире му долетя грамаден капак, който увисна в очакване във въздуха.
Долу черните конници се включиха в забавата. Всичко и всички се опитваха да накълцат или пък да разкъсат Хромия.
— Да имаш малко лук, че да го турим вътре? — попитах аз Торквата.
— Карай все в този дух! — възкликна генерал Лудата факла и щом я погледнах, ми намигна.
Дух ли? Никакъв дух не ми беше останал. Тази битка изобщо не беше моя, като се замисля. А бедрото ми тръпнеше толкова зле, че очаквах всеки миг да се откъсне и да падне.
Хромия отхапа копитото на чудовището, завряно в устата му, изплю го и нададе вой, сякаш виеше световната смърт. Разхвърчаха се тела и парчета. Само Псето Жабоубиец остана вкопчено в него. Двамата с Хромия се затъркаляха, ръмжаха и виеха, докато другите се опитваха да се включат отново в борбата.
Изгнание прецени загубите и ме погледна:
— Много е силен за нас. И без това не таяхме особена надежда. Вие ще се включите ли?
— Иска помощ — направих аз знак на Глезанка.
Тя кимна, без да отделя поглед от ставащото. За миг ми се стори, че няма да му отговори. После тя извърши сложна серия от жестове с ръце. Орелът излетя от рамото й и полетя нагоре, пляскайки с криле.
Разбрах какво искаше да каже Изгнание с това, че Хромия бил много силен. Едно от чудовищата пробва пак номера с копитото в устата, за да му попречи да изговаря заклинания. Псето Жабоубиец висеше на гърба му, вкопчено и с четирите си крайника, с челюсти, все така сключени около главата на Хромия, която почти бе успяло да извърти с лице към гърба. Но останалите не можеха да приклещят крайниците му и той с тях продължаваше да сее унищожение.
Сянката на вятърния кит ставаше все по-плътна и по-плътна. Той се спускаше надолу. Вече го подушвах.
Той пусна пипалата си в мелето и сграбчи Хромия, без изобщо да внимава да не повлече и другиго или нещо заедно с него. Сред това меле бяха Псето Жабоубиец, още няколко чудовища и един-двама човеци, твърде смачкани, че да пищят. Вятърният кит е способен да прекърши петстотингодишен кралски дъб. Хромия — не. Вятърният кит разкъса цялата бъркотия на ситни парченца и я пусна в огромното гърне.
Понякога и грубата сила заслужава похвала.
Капакът на гърнето го захлупи с трясък. Скобите му издрънчаха. Кладата оживя с рев.
Зачудих се как този път Хромия би могъл да се измъкне. Толкова пъти преди оцеляваше в най-страшното.
Погледнах Изгнание.
— Ами сребърният клин?
Той не се радваше.
— Не можахте да победите Хромия, няма да победите и нас.
Огледа вятърните китове, говорещите камъни, ходещите дървета, кентаврите и скатовете и каза:
— Имате си основания. От друга страна, защо да се отказвате от оръжие, чрез което можете да съборите империята? Тук аз разполагам с добри войници. Шансовете, влезем ли в бой, не изглеждат по-лоши от онези, ако се откажем.
На това не можах да отговоря. Предадох го на Глезанка. Всички наоколо ни гледаха и очакваха да им подскажем следващия ход.
Напрежението ни най-малко не бе спаднало след изключването на Хромия от играта.
Направих знак. Глезанка ми подаде знамето, за да са свободни и двете й ръце за отговора. Аз се чувствах неловко, сякаш се обричах на кауза, която все още не подкрепях напълно. Тя дълго време ми прави знаци.
Предадох на Изгнание:
— Клинът изобщо няма да бъде използван от никого, независимо на каква цена. Богът-дърво е подготвил скривалище в бездната между вселените, където може да го достигне само сила, по-велика и по-зла от него. — Което, предполагам, означаваше, че всеки, достатъчно лош, че да му се иска да докопа проклетото нещо, щеше преди всичко да е достатъчно лош, че то изобщо да не му трябва.
Изгнание се огледа, вдигна рамене и каза:
— Мен това ме устройва. И ние възнамерявахме да го изолираме, но нашият метод нямаше да е толкова сигурен.