THE SILVER SWAN
Copyright © 2015 by Elena Delbanco
Обработка sqnka
© Анелия Данилова, превод от английски
© Фиделия Косева, дизайн на корица
Разпространява се безплатно в Интернет с любезното съдействие на Христо Блажев
София 2016
Сиела Норма АД
ISBN: 978-954-28-2143-4
Предупреждение!
Бойкотирайте Сиела - НЕ КУПУВАЙТЕ КНИГИТЕ ИМ!
Анотация
„Сребърният лебед“ е легендарно виолончело, създадено от самия Антонио Страдивариус през 1712 г. В наши дни то е собственост на прословутия виртуоз Александър Фелдмън, който иска да го предаде в ръцете на своята най-талантлива ученичка – дъщеря му Мариана. Тя обаче внезапно решава да прекрати бляскавата си кариера и да се посвети на грижи за баща си до неговата смърт.
При прочитането на завещанието я очаква жестока изненада – Фелдмън е оставил „Сребърният лебед“ на друг свой ученик, швейцареца Клод, син на негова близка приятелка. Още по-влудяващо е, че Мариана започва да изпитва неудържимо влечение към Клод, а и той не е безразличен към красивата дъщеря на виртуоза. В миналото на Фелдмън обаче се крие тайна, която ще постави двамата на изпитание – а любовта към музиката може да е по-могъща от привличането между тях.
Бащата на Елена Делбанко е бил известен челист, който е притежавал виолончелото „Графинята на Стайнлайн“, на което свирел самият Паганини. В своя роман тя описва колко красив, но и жесток е светът на класическата музика.
Съдържание:
ПРОЛОГ
1980
ПЪРВА ГЛАВА
Мариана, 2010
ВТОРА ГЛАВА
Клод
ТРЕТА ГЛАВА
Мариана
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Клод
ПЕТА ГЛАВА
Мариана
ШЕСТА ГЛАВА
Клод
СЕДМА ГЛАВА
Мариана
ОСМА ГЛАВА
Клод
ДЕВЕТА ГЛАВА
Мариана
ДЕСЕТА ГЛАВА
Клод
ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА
Мариана
ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА
Клод
ТРИНАЙСЕТА ГЛАВА
Мариана
ЧЕТИРИНАЙСЕТА ГЛАВА
Клод
ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА
Мариана
ШЕСТНАЙСЕТА ГЛАВА
Клод и Мариана
СЕДЕМНАЙСЕТА ГЛАВА
Мариана и Клод
ОСЕМНАЙСЕТА ГЛАВА
Мариана и Клод
2014
ЕПИЛОГ
2018
Sqnka
На Никълъс, завинаги
Сребърния лебед, който, докато беше жив, не можеше и нота да изпее,
Щом наближи смъртта, отключи закърнялото си гърло. Облегна гърдите си на обраслия с папури бряг
И така изпя първата си и последна песен.
„Сбогом радост, о, смърт, ела и затвори очите ми,
Сега живеят повече гъски, отколкото лебеди, повече
глупци, отколкото мъдреци.“
Орландо Гибънс,
Стар английски мадригал (1612 г.)
ПРОЛОГ
1980
Дървеният под в дългия коридор скърца и Мариана ясно чува, че баща й приближава. Обръща се към вратата. Докато тя се отваря, момичето поглежда към малкото чело, на което е свирило досега, и стисва здраво лъка в ръката си. Александър Фелдмън се обляга на касата на вратата. Облечен е в копринен халат с индийски мотиви и бродирани чехли. Държи в ръка цигаре и, вглеждайки се в лицето й, издишва дима.
– Мариана, звучиш ниско. Ла-то ти е твърде ниско.
На шейсет години Александър е доста над метър и осемдесет, красив, с тъмна коса, вече посребрена на слепоочията; кафявите му очи са потънали, челюстта – силна. Тя усеща миризмата на лавандуловия му парфюм, примесен с тази на тютюн. Той я упреква нежно, с по-малко раздразнение:
– Пръстите ти не могат да стигнат дотам, миличка. Като ти пораснат още малко ръцете, няма да ти е толкова трудно.
Тя поглежда към челото и кимва с глава.
– Ама ти се мотаеш, Мариана, не се упражняваш наистина. Виждам го. И защо си седнала върху работния си стол? Краката ти не стигат до земята. Как ще свириш, като не си стабилна и нямаш опора в земята?
– Не обичам да седя на малкото столче, татко. Сложих го в килера. Омаляло ми е.
Той се засмива и застава зад нея. Мариана се срамува в присъствието на баща си, който рядко си е вкъщи. Световноизвестен изпълнител, концертната му програма непрекъснато го държи далеч от дома; времето му вече е разпределено за следващите три години. Дори когато е в Манхатън, Александър е зает с всекидневното си свирене, с даването на уроци в студиото на апартамента. Учениците му, предимно от Джулиърд, идват и си отиват през целия ден, всеки в отредения му един час.
Сега той докосва рамото й развеселен.
– Мама ми каза, че си изтрила името на Ерик Кац и си сложила твоето в днешния списък с уроците. Какво непослушно дете!
– Знам, че пак ще заминаваш – прошепва тя. – Рано утре сутрин.