Същата нощ той отиде на вечеря с колегата на импресариото си и пианиста Уилям Розен. Двамата с Розен планираха да започнат репетиции на следващия ден. Вечерята им мина приятно. Тримата хапваха тайландска храна и обсъждаха финансовата регулация и как тя би могла да се отрази върху швейцарските банки; смъртта на Александър; избухналия вулкан в Исландия; и здравето на диригента Джеймс Левин. На Клод му се искаше да може да обърне разговора към темата Мариана, за да открие повече неща за нея, но не успя да намери заобиколен начин да го стори. Когато се върна в хотела, го чакаше съобщение. Майка му беше пристигнала и искаше да го види на закуска в девет.
На следващата сутрин в хотелския ресторант maitre’d ги придружи до една маса до прозореца, покрита с покривка.
– Е – рече Франсин, – голяма изненада изживяхме, mon petit, ти получи наистина забележителен подарък. Неочакван при това. Нямах представа, че моят стар приятел ще прояви такава щедрост към теб.
Клод, с коса, все още мокра от душа, си играеше с лъжичката в чашата.
– Маман, наистина ли не знаеше нищо за това предварително? Все ми се струва, че си знаела.
– Не, скъпи, наистина не знаех, макар че, разбира се, винаги съм мечтала да имаш такъв великолепен инструмент и действително се чудех какво ще прави Александър с Лебеда, след като Мариана спря да свири.
– Тя не точно е спряла да свири, маман – възпротиви си Клод. – Грижила се е за баща си – той спря. – Може би възнамерява да поднови кариерата си. Напълно е възможно.
Франсин не обърна внимание на думите му.
– Чудех се защо ни вика в Бостън адвокатът му и започнах да подозирам, че ни очаква някаква изненада. Ти знаеш, естествено, че той страшно много се гордееше с теб. Винаги е казвал, че си най-добрият му ученик.
– След Мариана – поправи я той. – За нея говореше с най-големи суперлативи.
– Вярно е, но когато тя спря да свири, ти стана най-голямата му надежда. Сега, скъпи, наистина си наследникът на неговия звук, на музикалните му идеи, на виртуозността му и... на неговия страдивариус.
– Не смятам да се преструвам, че ми е все едно. Чувствам се като галеник на съдбата. Почти не мигнах миналата нощ при мисълта, че днес ще видя Лебеда. Но се почувствах виновен, когато Мариана избяга така – като че ли сме й го откраднали – той погледна към майка си и се усмихна. – Естествено, не бих искал да го върна.
– Никой няма да те моли за това. Тя знае, че такава е волята на баща й.
– Маман, знаеш ли защо е спряла да се изявява като солист? Вие бяхте толкова близки приятели, може би г-н Фелдмън ти е казвал. – Клод замлъкна. – Колко странно човек да спре да свири така внезапно насред такава бляскава кариера.
– Александър никога не е споделял с мен. Смятам, че може би дори самият той не е знаел истинската причина. Но винаги е казвал, че има общо с болестта и смъртта на майка й – че била изпаднала в тотална депресия. – Франсин намаза земела си с масло и отхапа. – И – продължи тя с лице, свъсено от неодобрение, – може също да има нещо общо с онази изключително шокираща и абсурдно публично демонстрирана връзка с руския диригент Антон Пиетовски, която продължи няколко години – женен мъж почти на възрастта на баща й. Всички знаеха за нея. Всички ги одумваха. Пътуваха заедно и дори не се опитваха да крият отношенията си. Но после Пиетовски я остави и се върна при жена си.
– И какво стана с Мариана? – попита Клод силно развълнуван.
– Говореше се, че ужасно страдала, че сърцето й било разбито.
– И спряла да свири ли?
– О, кой знае, скъпи. Какво ни засяга нас – тя спря и задъвка. – Не помниш ли колко често Александър намекваше, че един ден виолончелото може да бъде твое? Очевидно не само те е дразнил.
– Но никога не съм смятал, че наистина има такива намерения, а ти? – Той се загледа в лицето на майка си.
– То щеше да отиде у дъщеря му, сигурна съм, ако беше продължила кариерата си, но тя реши да я прекрати. За какво би й послужил този инструмент сега? За да свири на него в малки, незначителни състави за камерна музика ли? Александър искаше Сребърния лебед да е в ръцете на голям челист с голяма кариера. Затова сега Лебеда е твой.
– Той има определена цена, добре знаеш това, а тя може да има нужда от пари.