– Да, донякъде. Но никога не бих попитал. Не ми е приятно да се намесвам в чужди работи.
Двамата продължиха да разговарят за музикалния свят, за кариерата на други челисти, какво е да се работи с Уилям Розен и за най-близките планове на Клод. След седмица той се впускаше в първото си концертно турне в Америка и щеше да свири концерта на Шуман в шест града. Докато споделяха порцията рибена чорба за двама, тя го разпита за взаимоотношенията между родителите му.
– На мен ми изглежда повече като работно сътрудничество, отколкото като брак, но те са си много близки, имам предвид, като приятели – той настойчиво се вгледа в нея. – Аз не бих се чувствал удовлетворен при такава липса на страст, но те май се наслаждават на свободата си.
– Чисто по швейцарски – рече Мариана и се усети, че може да го е засегнала. Разбира се, той не знаеше за „силната и страстна“ любовна афера, която майка му бе имала с Александър. Собственото й познание за това, тъй наскоро и шокиращо придобито, бе най-добре да си остане скрито.
Клод сипа още вино.
– Знам, че е деликатен въпрос, но искам да ти кажа, че съм наясно какво сте пожертвали двете с майка ти, за да може баща ти да купи Лебеда. Той често разказваше за похарчената огромна сума, за това как в продължение на години доходите ви до голяма степен са отивали, за да се изплати инструментът. Лебеда е бил член на вашето семейство.
– Не сме страдали – излъга тя.
– Сега много ли си огорчена от него – той хвана ръката й, – или пък от мен?
Тя отрече.
– Не се тормози от това. Защо пък да съм сърдита на теб? Макар че беше изненадващо, както навярно си забелязал в Бостън, знаех, че може да загубя Лебеда. Баща ми никога не е спазвал особено обещанията си.
– Аз нямах това впечатление.
– Поне го е оставил на теб, а не на някоя от метресите си. Тя почувства, че сълзите й напират, и се помъчи да звучи небрежно. Клод повдигна вежда, но не попита нищо повече. След дълго мълчание, тя продължи:
– Но имам само една молба към теб. Бих предпочела хората да си мислят, че баща ми и аз сме взели заедно решението да ти оставим челото. Че той се е съветвал с мен за това.
– Разбира се, но мога ли да попитам защо?
– Защото ще бъде изтощително хората непрекъснато да ме питат как се чувствам поради решението на Александър. Ако мислят, че то е взето от двама ни, това ще ги задоволи.
– В такъв случай ти давам дума, че точно това ще оповестя. И ще кажа на майка ми никога да не го обсъжда с никого. Просто ще й забраня – той вдигна ръка и я погали по бузата.
– Знам, че е смело от моя страна да ти задавам толкова много въпроси толкова скоро, но нямам търпение да те опозная, и то много добре. Щом още не искаш да ми разкажеш защо си спряла да се изявяваш пред публика, ще ми кажеш ли дали си била много влюбена в Пиетовски?
Мариана се стресна. Спря и го погледна в очите.
– Да, да, бях влюбена – отвърна тя. – Много.
– Ах – въздъхна той, – мъчително. Самият аз никога не съм се влюбвал истински. Не още. Беше ли ужасно, когато жена му...
– Достатъчно – прекъсна го Мариана.
– Права си. Достатъчно. Поне за тази вечер. Приближихме се до някаква степен на опознаване. Сега нека да разговаряме за нещо по-приятно от това.
– Да – отвърна тя. – Аз трябва да се прибирам, а ти трябва да се наспиш.
Мариана избута стола си. Импулсивно, той се наведе да я целуне, обгърна с ръце врата й и я придърпа към себе си. Тя не искаше да се дърпа.
– Нямам нужда от сън, Мариана. Знам от какво имам нужда. Трябва да си съберем нещата и да се върнем в хотела ми – той я целуна пак, по-бавно. – Да чакам ли за сметката, или направо да хукваме нататък?
– Плащай бързо, моля.
Розел помаха на сервитьора да донесе сметката.
ШЕСТА ГЛАВА
Клод
– Как мина вечерта ти, скъпи? – Франсин опаковаше багажа си за Лугано и големият й куфар стоеше отворен върху леглото. Облечена в розов халат и без грим, на Клод му се стори, че изглежда доста по-стара.
– Много приятно – отвърна той, докато се настаняваше в стола с облегалки до прозореца. Преметна крак през страната му. – Хапнахме в Кафе „Люксембург“. Трябва да кажа, че храната там е прекрасна – той се загледа през прозореца към Парк Авеню. – Мариана го предложи.
Както сгъваше вечерната си рокля, Франсин спря и го изгледа.
– Вечерял си с Мариана? Не разбрах, че те е поканила...
– Не, маман, моя беше инициативата – той разтвори „Ню Йорк Таймс“. – Ако беше обратното, тя, разбира се, щеше и теб да покани.
Хотелската стая беше обзаведена в махагон и кретон. Стремеше се да пресъздаде някаква старовремска елегантност и до известна степен успяваше.