Доволен от себе си, че си е спомнил израза, той го повтори. Но нищо, което казваше, не изтръгваше усмивка от нея.
– Миличка Мариана – рече накрая. – Твърде често си била оставяна от някой челист.
Той спря едно такси, натовари багажа си и челото в багажника му и двамата се целунаха за довиждане. Щом таксито се отлепи от бордюра, той видя как тя метна чантата си през рамо и предположи, че ще се запъти към апартамента, в който все още не беше поканен.
В Скай клуба на летище „Кенеди“ виното беше долнокачествено, vin ordinaire, въпреки това той го изпи, надявайки се да спи в самолета. Чувстваше облекчение, че е сам. Макар че не му се искаше, обади се на Софи. Бяха минали дни, откакто бе разговарял с нея. Връзката беше чудесна.
– Кажи ми всичко около себе си – рече той, – настоявам.
Тя му разказа за екскурзията от музея, плановете, които разработваха за изложба на испанските им платна, и за един Веласкес, на който се надяваха да удостоверят автентичността, картина, която тя особено много обичаше.
– Знам, че твоето пътуване е било изпълнено със събития – каза тя накрая.
– Да, тази седмица направо хвърча в небесата.
– Майка ти ми каза за невероятното чело, което си получил като подарък.
Той се раздразни на Франсин, но продължи:
– Срещнах се с доста влиятелни хора в музикалния свят. Всяка сутрин се упражнявах и разбира се, всеки следобед посещавах Пиер Фернан.
– Лютиера ли?
– Да, човека, който ще реставрира Сребърния лебед.
– Много се радвам за теб, Клод – рече Софи. – Двете с майка ти обядвахме заедно преди дни. Тя ме покани, за да полеем страхотния ти късмет. Чукнахме се за теб.
Клод не каза нищо. Пийна от виното и се огледа. На съседната маса едно семейство играеше на карти. Възрастна двойка спеше и леко похъркваше. Една жена си четкаше косата.
– Там ли си?
– Викнаха полета ми. Скоро ще трябва да се качвам.
– Дъщерята на Фелдмън симпатична ли е? Майка ти каза, че и двамата сте се запознали с нея.
– Името й е Мариана и доколкото мога да преценя, тя е прекрасен човек. Преди е била известна челистка, но вече не се изявява като солист.
– Да, чух за това – рече Софи. – Много щедро от нейна страна и разбира се, на баща й да ти оставят този великолепен инструмент. Сигурно е трудно да измислиш как да й благодариш подобаващо?
А, помисли си той, маман прави онова, което съм я помолил – включила е и Мариана в подаръка. Отговори:
– Наистина трябва сериозно да помисля за това. Истински подарък.
– Може би мога да ти помогна да измислиш нещо подходящо?
– Чудесно би било, Софи. Опитай с някакво предложение. Но вече трябва да вървя. Ще ти се обаждам възможно най-често. Засега довиждане.
– Чао, скъпи. Ела си у дома веднага щом можеш. Имам нещо прекрасно и интересно да ти казвам.
– Защо да не ми го кажеш сега?
– Не, трябва да почака, докато се съберем заедно.
Той се качи на борда още щом обявиха първа класа. Мислеше си за Сребърния лебед, докато закопчаваше колана около своя Теклер на съседното място. Стюардесата взе палтото му и той прие предложението и за още една чаша вино. Това със сигурност ще го приспи. Събу обувките си и потъвайки в кожената седалка, се замисли за Мариана – нейната миризма още се усещаше по дрехите му. Може би щеше да му липсва.
Мъжът зад него се наведе напред.
– И за това нещо ли купихте билет?
– Извинете?
– Искам да кажа, трябваше и за него ли да платите? Господи, такива разходи!
Клод се обърна назад, за да му отговори.
– Да, винаги купувам билет за виолончелото си при всеки полет. Да пътуваш с виолончело, е като да пътуваш с жена – сложно, скъпо и затруднително. Но има и две положителни неща...
– Така ли?
– Ям храната му, а и не може да говори.
Човекът се разсмя на тази стара негова шега и Клод се отпусна назад на седалката.
СЕДМА ГЛАВА
Мариана
Седмица след като Клод напусна Ню Йорк, Мариана, под натиска на Хайнрих Баум, реши да иде в Стокбридж, за да провери къщата и да се увери, че копията на Лебеда са складирани на безопасно място. Баум я беше помолил да намери документите им за собственост, за да са на разположение, ако реши да продава. Когато Александър почина, тя напусна набързо „На път към Суан“ и остави след себе си пълна неразбория. От месеци не бе ходила там.