Не и беше за пръв път. Обектът на най-първата й любов, един напет латвийски двайсет и три годишен челист, който учеше при Александър, я водеше в апартамента си след ежеседмичните си уроци, за да я освободи от девствеността й. Тя току-що бе навършила петнайсет. Макар и решен да успее, той се бе провалил и след като стана ясно, че е твърде млада и уплашена, я заряза. И не стига, че я нарани и обиди, ами я потупа по главата и я нарече „детко“, когато следващият път дойде на урок. Тя го изчака да влезе в антрето, после се разрида в стаята си и си запуши ушите, за да не го чува как свири, макар че още си спомняше как гласът на Александър крещи: „Иван, тази фраза е вулгарна. Не можеш ли с повече чувство? Звучиш като циганин.“
Александър разпали у нея пламъците на недоверието, които Пилар беше запалила. Изнасяше й лекции за това как мъжете неминуемо изневеряват. Мъжете действат прибързано и плиткоумно. Те искат едно-единствено нещо и след като им го дадеш, си тръгват. И да не им дадеш онова, което очакват, пак ще си тръгнат. Мъжете, казваше и той, не са способни на вярност. Не им е в природата. Тях ги е грижа единствено за хубав секс и успешна кариера. Посланието на Александър трябваше да й подскаже за собственото му поведение. Но това, за което сега знаеше, че е било самоописание, навремето й се струваха мъдри и защитни думи, чиято цел беше да я предупредят. Чак по-късно, когато хората прецениха, че тя е достатъчно голяма, за да чуе слуховете и да хвърлят светлина върху клюките за женкарската същност на баща й, тя осъзна, че самият той е един от тези копелета, за които я предупреждаваше. Познавал е добре типажа.
След разговора си с Франсин Мариана побесня. Цялата почервеня, зави й се свят. Клод беше страхлив и лъжлив грубиян. Защо я бе излъгал тъй нагло? Гневът й се обърна в терзания. Как е могла тъй болезнено да сгреши в преценката си? Ще се ожени ли той за тази Софи фон Ауер? Изобщо нищо ли не бе изпитвал към нея? Трябва ли да го остави ненаказан? Можеше ли да му позволи да й открадне сърцето и страдивариуса с такава лекота, тъй безгрижно?
На следващата сутрин тя вдигна телефона и се обади в „Баум и Фернан“. Когато секретарката я свърза, каза:
– Ханс, Мариана е. Помниш ли предложението, което ми отправи в „Бела Роса“?
– Кое от всичките? Мисля, че направих няколко?
– Предложението ти да ми помогнеш.
– Да.
– Обаждам се да ти кажа, че Сребърния лебед току-що отново стана твой проблем. Искам си го обратно. Той е при теб.
Срещнаха се следващия следобед. Мариана се отправи уверено към офиса му. Той не я попита защо е променила решението си. Тя се държеше студено и официално – беше бясна.
– Не искам Розел да получи Лебеда – заяви.
– Не съм шокиран да чуя това – той си играеше с една писалка върху бюрото.
– Баща ми ме излъга. Беше ми обещал Лебеда.
Баум остана замислен.
– И какво по-точно имаш предвид?
– Искам да продадеш челото. Изнеси го извън страната. Продай го на първия, който ще се съгласи да го крие в продължение на няколко години. Можеш да кажеш, че е бил откраднат.
– Клод Розел наистина притежава инструмента, скъпа моя.
– Притежанието е девет десети от закона, а челото се намира тук, в магазина ти.
Баум я изгледа.
– Много е рисковано. Това, за което ме молиш, си е направо престъпление.
Мариана знаеше, че на него много вероятно му е хрумвала същата идея. Беше обръщала внимание на разговорите в магазина му, когато идваше тук с баща си. Баум не беше изградил нито богатството си, нито репутацията си единствено с помощта на честността си. Беше го чувала да говори за избягване на данъци, за незаконни транзакции и измами при надценяване на стойността – естествено, те винаги се отнасяха до другите търговци, – за фиктивни родословия и неточно идентифицирани инструменти, но никога и буквално за кражба.
– Интересуваш ли се, Ханс?
Той се облегна на стола, като притисна връхчетата на пръстите си едно в друго.
– Както можеш да си представиш, Мариана, много колекционери и челисти – и професионалисти, и аматьори – биха желали да притежават това виолончело. То е рядък шедьовър. Изключително малко инструменти могат да се сравнят с него. Стойността му е дори още по-висока, защото Александър Фелдмън го е притежавал и е свирил на него. Баща ти ми поръча да намеря най-високата цена. Той вярваше, че ще има някоя фондация или частен колекционер в Азия или Казахстан, или пък някое подобно място.